НАТО обмисля задължителни 2% разходи за отбрана на страните-членки

НАТО започва обсъждане на идея препоръчителният дял от 2% от БВП за отбрана да стане минимално задължение на страните членки от 2024 г.. Това съобщи генералният секретар Йенс Столтенберг в интервю за германската агенция ДПА, публикувано днес.

Като председател на Атлантическия съвет той трябва да координира тази дискусия в следващите месеци, така че към годишната среща на върха на Алианса да има отговор дали това увеличение е приемливо. Редовната среща е на 11-12 юли във Вилнюс.

"Ще се срещаме, ще имаме заседания на министерско ниво, ще разговаряме в столиците", обясни още Столтенберг. Той не спомена кои са държавите, призоваващи за промяната.

Германски издания посочват, че в контекста на руската агресия срещу Украйна призиви за значително повече разходи за отбрана - и то стриктно обвързани с ангажименти на членовете - идват от източноевропейски страни като Полша и Литва, както и от Великобритания. Опоненти на идеята са смятани държави като Белгия и Канада, където делът е чувствително под 2%.

България все още не е достигнала до тях, но е близо - с малко над 1,7% за миналата година. 

Според данни на НАТО в момента Гърция и лидер по разходи за отбрана с 3.76% от БВП. Следват САЩ с 3.47%, но поради мащаба на най-голямата икономика в света това са 822 млрд долара или над два пъти повече от тези разходи на всички останали съюзници, взети заедно. Водеща в Европа е Великобритания с почти 61 млрд. евро. Германия, най-голямата континентална икономика, е с 55.6 млрд. евро.

Столтенберг не казва дали лично той подкрепя инициативата да минимален праг, но заяви, че увеличаването на разходите е неизбежно. "НАТО съществува, за да гарантира, че конфликт като този в Украйна няма да ескалира извън границите на Украйна. Поради това се нуждаем от ефективна отбрана и сдържаща сила и поради това трябва да инвестираме повече в нашата сигурност", цитира думите му ДПА.

Според него военната подкрепа за Украйна е най-бързият път към мира. "Знаем, че повечето войни завършват на масата за преговори, но знаем също, че това, което Украйна може да постигне на тези преговори, е в неразривна зависимост от военната ситуация."

"Разбира се, винаги е по-лесно да се инвестира в образование или инфраструктура", допълва той. Ной ако не съхраним мира, няма да създадем нищо друго и няма да има нито икономически просперитет, нито победи в борбата с климатичните промени. "Докато светът става по-опасно място, трябва да инвестираме повече в предотвратяването на война."

Столтенберг се въздържа от прогноза дали съюзниците ще се договорят за инициативата, но е сигурен, че на срещата на върха в Литва ще има някакво споразумение.