Навряха "кресливия" Шкварек в кучи г.з
Мария Касимова-Моасе не се стърпя след телевизионното си участие на изборите редом до устатия консерватор Кристиян Шкварек и ден по-късно го направи на две стотинки. Журналистката и писателка не спести нищо на редовния коментатор и на стената си във Фейсбук го постави на място.
Ето едно към едно нейната безмилостна дисекция на Шкварек:
След изборите участвах в студиото на БНТ. Беше след 23 часа, бях смъртно уморена след изборния ден, бях станала в 5, за да бъда в секцията, където наблюдавах, цял ден бяхме гледали и внимавали, после се броиха бюлетини и изобщо имаше си причини да се скапеш много.
До мен в студиото беше и Кристиян Шкварек. Не съм го срещала досега, чувала съм някои от позициите му. Това, което никога не съм харесвала у този човек, е начинът му на изразяване - арогантно категоричен, на границата на добото възпитание, безапелационен и по онзи неприятен начин надут.
Когато го попитаха за първоначално мнение за резултатите от изборите, тръгна да говори за това колко сравняването на Радев с Орбан всъщност било помогнало на ПБ да се изкачи още по-нагоре в сърцата на българския избирател. Защото, нищо, че не бил спечелил изборите, Орбан си бил оставал много обичан и популярен политик...
Слушах това излияние и всъщност се питах през цялото време защо му е на този човек да възхвалява един политически разложил се човек, един паднал от пиедестала си пореден лъжец. Обадих се само, когато въпреки умората просто не издържах да слушам глупости как българите си обичали Орбан. И казах, че то унгарците не си го щат, дето са го живели тоя Орбан, а па ние, българите, сме си го били обичали!
Шкварек обаче изненадващо за мен реагира като малко момченце, на което му казваш, че не е право - просто започна на по-висок глас да настоява, че било точно така. Което... не е аргумент, а слабост. Значи аргументите му са само в по-високото говорене, в кряскането, в дързостта на думите, не в тяхната сила да бъдат подбирани и казвани в точния контекст. Хм... Не го знаех. Значи въпреки политическото си образование (придобито, разбира се, в европейски университети), възможността му за водене на дебат е силно ограничена във викането, не в аргументацията. Т.е. въздух под налягане, не процес.
Ако не ме беше повалила умората, а и ако не трябваше да се концентрираме основно в изборите, не в славенето на Орбан, щях да го попитам още някои неща.
Като наистина как така хората, които живяха с Орбан и позорно го изгониха, като се консолидираха като един, не са прави да не си го харесват, а ние, дето го гледаме отстрани, си го обичаме? Все едно мъж да бие жена си, тя да го напусне, разказвайки и даказвайки на всички какво е правил, а те да викат "ма чуден си е, браво, ние си го обичаме"!
А какво би казал за тотално опразнената хазна на Унгария от същия този Орбан и хората, които поддържаше? Модьор каза, че не могат да дадат пари на Унгария не защото не искат, а защото няма пари, няма ги, няма откъде да вземат, защото са откраднати, опустошена е хазната! Но Модьор каза, че подкрепят и ще подкрепят страните от съюза, които финансират защитата на Украйна от русия.
Знам от приятели как след онова интервю в държавната телевизия (наричана от унгарците Кралската телевизия), когато Модьор излязъл от студиото, идвали работещи в студиата и офисите наоколо да го прегръщат. Със сигурност не е от любов към Орбан...
Познавайки тези факти и сравнявайки ги с воплите на този човек Шкварек, всъщност си дадох сметка колко съм надценявала способностите му и въпреки тоталните ни политически различия, съм го смятала за сериозен и трудно оборим опонент. Ми не, не е. Просто самоуверено крещи. Просто повтаря едно и също и използва ключови думи. Като "умните и красивите", които противопоставя очевидно на себе си, вероятно мислейки се за... тъп и грозен. Не, не е. Умен е и изглежда даже твърде европейски за ценностите, които прокламира. Почти не му отива, нека така да го кажа.
И така изведнъж образът му се сви, сви , сви в представите ми и го превърна в едно гневно момченце (на което бих могла да бъда и майка), което просто повтаря много, високо и инатливо това, което си е решило. Защота така са му казали, че ще се чуе по-добре. Сигурно, ама в детската градина.
Сега си помислете с колко много личности и ситуации е така.
