Негово светейшество – тъмнейшество

МИХАИЛ ВЕШИМ* 

Колкото по-светли празници идват, толкова по-тъмен става образът на нашия патриарх Даниил. Негово светейшество си е направо „тъмнейшество” - все е намусен, като да е сърдит някому, по лицето му не се забелязва благост или лъч човещина. Пълна противоположност на предишните двама патриарси - дядо Максим и дядо Неофит. Това бяха истински божи пастири -готови да приласкаят вярващите, да намерят за тях добра дума или приветлива усмивка.

А патриарх Даниил сме го видели само веднъж да се усмихва — на съвместна снимка с руската посланичка Митрофанова. Тя изглежда му е най-близка до сърцето, та само пред нея се разтапя като “мороженое“ на слънце.

Даниил е ухилен само когато е до Митрофанова

Руските си пристрастия дядо Даниил не крие, но един сайт извади повече подробности от миналото му. Преди години, когато е бил на служение в САЩ, той се сближил с руския духовник Юстиниян, със светско име Всеволод Овчинников. Въпросният Овчинников, също офицер от КГБ, е близък съратник на офицера Гундяев, истинското име на сегашния руски патриарх Кирил. Двамата „друзя“ духовници - Даниил и Юстиниян, дори предприели далечно пътуване от Ню Йорк до Китай - не е ясно по какви божи дела. Но може да се предположи, че тяхното приятелство си е здраво и до днес, че да е силна и нерушима дружбата между руската и българската църква.

Както навремето българският президент не бе избран случайно, а с препоръката на генерал Решетников, така и избирането на Даниил начело на църквата ни изглежда не е минало без препоръките на двамата висши руски КГБ офицери -духовници - Овчинников и Гундяев.

Тия тъмни подробности от биографията на „светейшеството” би трябвало да са грижа на ДАНС, ако там наистина има служители, загрижени за сигурността на страната ни.

А иначе „тъмнейшеството” добре се грижи да не пострадат интересите на руската църква в България. От известно време видни историци и общественици предлагат да бъде променено името на катедралния ни храм „Александър Невски” и на площада край него. Мотивите за промяната: според исторически данни светецът Александър Невски далеч не е светец, а дори и православен не е - в един момент от живота си е сменил вярата си и е станал мюсюлманин. И ако за руските вярващи той с нещо си е свят, то за българите не е така. Не трябва ли нашият най-голям храм да е с името на български светец - Свети княз Борис първи Покръстител, Свети Иван Рилски или да е на Светите братя Кирил и Методий? За сведение, в годините 1916 - 1920 храмът е носил името на Светите братя.

Очевидно разгневен от предложението, негово „тъмнейшество” изригна в радиоинтервю и нарече „безродници” искащите промяна на името.

Безродници - така ли един свят човек ще нарече свои сънародници?

Излиза, че безродници са онези, които държат на българското име, а родолюбци са другите, които искат чуждото. Прилича на известната руска мъдрост: „Хараша страна Болгария, но Россия лучше веех”.

И това го казва българският патриарх Даниил. Който в нощта на Бъдни вечер ще се изпъчи да поздравява нас, българите, с раждането на Божия син.

Ние, „безродниците” да повярваме ли на такъв пастир?

* Текстът е публикуван в последния брой на в. "Стършел", който е вече на пазара