НЕВЕРОЯТНО: Жена се наряза на метална количка, едва не я уби

В Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ беше спасен живота на 56-годишна жена след проведено продължително и изключително сложно лечение поради инфектирана рана на дясната подбедрица. Това съобщиха от лечебното заведение.

Пациентката постъпва в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата на 21.11.2025г. в изключително тежко общо състояние по повод септичен компартмънт синдром на подбедрицата (Животозастрашаваща инфекция, повишаваща налягането в затвореното пространство на раната и нарушаваща кръвообращението на крайника).

Два дни преди това тя е наранила подбедрицата на ръба на метална количка, като раната е обработена и първично затворена. В Спешното отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ жената е докарана от екип на ЦСМП. Настанена е в Клиниката по ортопедия и травматология по нареждане на нейния началник – доц. д-р Георги Георгиев, дмн.

От този момент започва поредица от интервенции. Извършени са осем операции, включващи спешна фасциотомия (животоспасяваща процедура, която предпазва крайника от трайна инвалидизация и ампутация) за овладяване на дълбокия инфекциозен процес и декомпресия на тъканите; многократни хирургични ревизии на раната; дебридман (щателно почистване) и отстраняване на инфектирани и некротични тъкани; обилни лаважи (многократно промиване с антисептични разтвори); многократно поставяне на вакуумна система; реконструктивни процедури и пластично покриване на големия тъканен дефект (инфекцията до такава степен е „изяла“ тъканта, че в подбедрицата на пациентката се е образувала кухина, през която можеш да си прокараш ръката).

Паралелно с това се провеждат микробиологични изследвания и целенасочено лечение срещу установените причинители на инфекцията.

Още в самото начало лекарският екип се бори да спаси живота на пациентката и да предотврати загубата на крайника ѝ. Всеки ден се прави преоценка на състоянието и се предприемат необходимите действия.

Микробиологичните изследвания в различните етапи от лечението установяват последователно причинители, изискващи прецизен терапевтичен подход – първоначално Streptococcus pyogenes, а в по-късен етап и Enterococcus faecium. Това допълнително усложнява лечението и налага внимателно проследяване, адаптиране на антибиотичната терапия и стриктен контрол върху състоянието на раната.

Случаят е особено труден и поради това, че не става дума за една операция с бърз ефект, а за дълга битка на етапи – от овладяване на животозастрашаващата инфекция, през ограничаване на тъканното увреждане, до постепенно възстановяване и покриване на дефекта.

Вследствие на лечението инфекцията е овладяна, раните постепенно преминават към гранулиране и епителизация, а в последния етап е постигнато стабилно локално състояние.

При последния контролен преглед пациентката вече се придвижва само с бастун, със запазени движения в глезенната става, при значително подобрено общо и локално състояние. Очаква се постепенно кракът й да се възстанови достатъчно, за да може да се придвижва без помощни средства.

Този случай е пример за това колко важни са навременната хирургична намеса, постоянството в лечението и координираната работа на целия медицински екип.

Оперативните интервенции в отделните етапи на лечението са извършени от доц. д-р Георгиев, д-р Славчев и д-р Йорданов; анестезиологичните екипи са представени от д-р Младенова, д-р Геров, д-р Табаков, доц. Тонев, д-р Желева; операционни сестри са Виктория Пеева, Благородна Савова и Албена Щеревеа; анестезиологични сестри са Ива Вачева, Теодора Ранова, Вероника Дойчинова, Маринела Николова, Ива Цимурова; както и рентгенов лаборант Вероника Янкова.