Никой не иска да вземе на работа джендъра, осъдил България

„Никъде не ме взимат, като разберат коя съм. В повечето случаи дори не ми звънят да ме викат на интервю“, оплаква се Петра Христова, транс жената, която осъди България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург заради отказа на българския съд от смяна на пола в документите в гражданското състояние.

Решението в полза на Петра излезе само преди броени дни – 29 септември – когато ЕСПЧ счете отказа на държавата за промяна на документите за напълно неоснователен.

„Пробвах да премахна инфото откъде съм и да пиша, че съм от София, но и това не помогна. Много малко се обадиха за интервю, но след провеждането на такова, така и не ме потърсиха. Пробвала съм и неща извън специалността ми, като например да кандидатствам във вериги за бързо хранене, но отново без успех. Когато се свързах с тях да ги питам защо, казаха, че

се опасяват, че няма да бъда добре приета в екипа. В момента не работя нищо.",

жали се пред ЛГБТ сайт транссексуалният индивид.

„За живота си вече спрях да правя планове, защото изпадам в още по-големи депресии, тъй като твърде малко от тях успяват да станат реалност, другите просто остават под формата на сълзи в очите ми. Искам всичко това да свърши и да бъда най-накрая щастлива.“

Почти 6 години след началото на хормоните, Петра минава през операция за смяна на пола. Тя е извършена в частна клиника в Гърция през януари тази година. 

Делото срещу България е образувано по жалба на Петра Христова, чийто биологичен пол по рождение е мъжки, но която се определя като транссексуална жена от ранна тийнейджърска възраст. Това е потвърдено и от сексолога, когото тя посещава в периода 2012-15 г. (в решението на ЕСПЧ се използва женски род по отношение на жалбоподателката, въпреки отказа на българските власти за смяна на пола). От 2015 г.

до момента тя приема женски полови хормони, за да засили вторичните женски полови белези.

През септември 2018 г. Петра подава молба до Районен съд-Горна Оряховица, за промяна в акта ѝ за раждане, както и на предпоследната цифра в ЕГН-то (тя е четна за мъжете и нечетна за жените - б.р.) - на основание на закона за гражданската регистрация, като заявява, че иска да получи гражданско-правен статут на жена и така да бъде възприемана в обществото. С решение от февруари 2019 г. Горнооряховският районен съд уважава молбата и допуска поисканите промени в акта за раждане и в ЕГН.

Решението на съда обаче е обжалвано от районната прокуратура в Горна Оряховица с мотива, че „ако исканите промени бъдат допуснати,

на практика ще се стигне до положение да има едно лице от женски пол по документи, с мъжки полови органи на практика“.

Според прокурорите това противоречие ще остане вътре в лицето, но не само - то ще се пренесе и в обществото, „предвид посоченото по-горе очевидно несъответствие, което няма да може да бъде преодоляно дори и при толеранс с разбиранията на околните“.

Тази теза е възприета и от Окръжен съд-Велико Търново, който отменя решението на Горнооряховския съд, с мотив, че „в българското законодателство юридическото съдържание на понятието „пол“ е

основано на разбирането за биологичния пол, който е генетично детерминиран и не се променя от раждането до смъртта на индивида“.

Казусът стига до ВКС, който обаче не допуска касационната жалба, защото „общественият интерес налага стабилност на този основен идентификационен белег на лицата - техния пол. Затова промяната на пола, която може да бъде вписана в акта за гражданско състояние,

трябва да бъде необратима или поне достатъчно стабилна и обективно установима“.

„Половата идентификация на българския гражданин към пол, различен от биологичния“ не е основание за промяна в данните за гражданското състояние, смятат върховните съдии и отбелязват, че към онзи момент на лицето не е направена хирургична промяна на половите органи.