Никола Гюзелев - гласът, който вае

По случай 10-годишнината от смъртта на големия български оперен артист и художник Никола Гюзелев, Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия Рим, заедно с Галерия Средец и с подкрепата на Министерство на културата на България представят негова авторска изложба, която се открива на 3 декември (вторник) от 18 часа. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.

Освен международно признат оперен певец, той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки  на публиката неговия по-малко известен голям талант като академичен художник. Изложбата ще остане отворена до 13 декември т.г. в Галерия "Средец" в София на бул. "Стамболийски" 17.

"Художникът и певецът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата таланта ще надделее. Така, въпреки че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и завършва Художествената академия (1960).

Състудентите му обаче си спомнят как студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „територията в Академията не е само привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите нива има и нещо друго …", споделя проф. Аксиния Джурова.

"… Прекалено заети със собствените си амбиции, така и не разбрахме – споделя Светлин Русев – кога този добър рисувач и майстор на етюдите е преминал в измеренията на друга пространствена вселена, в която много бързо се наложи. По-късно когато се срещахме по изложбите, обикновено закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, ако той беше продължил да рисува …!“, припомня кураторът думи на Светлин Русев.

"Днес подбирайки творби за изложбата, сред останалите в дома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото впечатление, но и сръчността и вродения талант на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, ако бе поел пътя на художника в съвременното изкуство.

Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко, припомняйки си неговите по-късни творби и автопортрети в различни роли, които имах възможността да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за съжаление не са част от тази, бих я нарекла, интимна изложба от рисунки и платна, запазени в софийския му дом.

Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „две от най-големите надежди на Художествената академия“ при завършването им.

И в част от най-ранните рисунки от 1955 г. и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и точен щрих, уловеното психологическо състояние на портретувания, класическото владеене на играта на светлината със сянката прозира завладяващата страст на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова вечна спътница.

И смея да твърдя, наравно с други, които са го познавали по-добре от мен, че именно тя е допринесла и за безспорното му нареждане сред най-големите баси на ХХ век, без да прилича на тях. Затова може би заслуга има, според негови и на колегите му думи, че той дори „проучваше, рисуваше и реализираше сам своя грим“. И не само това", казва проф. Аксиния Джурова.

„Винаги съм твърдял, че съм артист, защото съм художник, творец. Независимо от средствата, с които си служа, аз винаги използвам великата идея на изкуството. Няма ясна граница между отделните съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа много на живописта, що се отнася до сценичното изпълнение на образа: следя тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички компоненти на артистичната игра с окото на художник. Така, сякаш рисувам точно в този момент!“, каза приживе оперният бас Никола Гюзелев.

"Изложбата в галерия „Средец“ доказва за пореден път, че талантите в живота на Никола Гюзелев – певеца и художника са съжителствали винаги в пълна хармония", отбелязва проф. Аксиния Джурова.

Никола Гюзелев, артистът, който почина на 77-годишна възраст през май 2014 г., беше български оперен певец с мощен, дълбок, емоционално зареден басов глас, чийто обем и индивидуалност доминираха на сцената, както в родината, така и в чужбина.    Еклектичен артист, освен един от най-значимите лирични баси Никола Гюзелев е и отличен академичен художник-живописец.

Героите, в които той се превъплъщава, варират от прелъстителя в "Дон Жуан" на Моцарт до главната роля в "Борис Годунов" на Мусоргски, роли които той оживява с богат, резонансен тон. Неговата пълнокръвна актьорска игра се допълва от едни очи, които можеха да бъдат горещи от болка или студени от жестокост.

Всяко от изпълненията на Гюзелев беше емоционален повод, като някои коментатори го сравняваха с Фьодор Шаляпин, великият руски певец от началото на 20-ти век, и Борис Христов, негов сънародник българин, за когото той веднъж каза „ние станахме приятели и дори се напихме заедно".

Гюзелев пее и с друг голям български бас Николай Гяуров, в „Дон Карлос“ на Верди с Филаделфийската опера през 1966 г. Руският репертоар подхожда на Никола Гюзелев, особено на Борис Годунов, като един критик пише за представлението в Ла Скала в Милано, че „гласът расте във величие“.

Седмица преди смъртта му журналист си спомня заедно с Гюзелев как веднъж във Виенската държавна опера той е получил аплаузи и 36 извиквания пред завесата. Артист с богат репертоар в главните басови роли не само в италиански и руски опери, но и във френски и немски, той може да се похвали с кариера, продължила 55 години от дебюта му в световната опера.