Никола Минчев се нареди до Стефан Савов и Огнян Герджиков
И в двата предишни случая правителството пада скоро след парламентарния шеф
Председателят на Народното събрание Никола Минчев се нарежда до още двама бивши шефове на парламента, свалени с гласуване в пленарна зала по време на прехода след 1989 г. През 1992 г. се стига до оставката на Стефан Савов като председател на парламента и замяната му с Александър Йорданов.
Бивш политзатворник, Савов става шеф на парламента по време на първото синьо правителство на България, което се задържа на власт малко повече от година. Малко преди лятната ваканция през 1992 г. 81 депутати от БСП и ДПС депозират в НС искането за оставка на Стефан Савов, а мотивите - липса на толерантност, различен подход към депутатите, лансиране на една партия и прокарване на нейни проектозакони в пленарна зала и т.н.
115 депутати тайно гласуват Стефан Савов да сдаде председателското място, а 112 - да остане шеф на парламента. Трима пускат празни бюлетини. Според правилника от присъстващите 230 депутати 116 са могли да го свалят. При гласуването Савов оцелява само с един глас повече – неговия собствен. При създалата се ситуация Стефан Савов решава сам да подаде оставка на 24 септември, като посочва, че моралът не му позволява да остане на поста.
Другия случай е с председателя на 39-ото НС проф. Огнян Герджиков. Юристът от НДСВ става шеф на парламента след смазващата победа на царската партия НДСВ на изборите през 2001 г. Въпреки това един депутат не стига за пълно формиране мнозинство и НДСВ влиза в коалиция с ДПС. В правителството влизат като независими и двама министри, подкрепени от БСП.
Искането за оставката на проф. Герджиков идва в последната година на мандата на кабинета "Сакскобургготски". Група депутати от царската партия, начело с Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, се отцепват и създават ПГ на „Новото време”. Техните гласове помагат на БСП, ОДС, СДС, „Новото време“, БЗНС-НС, независими и Теодора Литрова и Николай Чуканов от НДСВ (общо 119 депутати) да свалят от поста проф. Герджиков.
То е поискано заради "системно неспазване на правилата за работа на Народното събрание и неизпълнение на задълженията в рамките на неговата компетентност". Гласувано е на 4 февруари 2005 г. - със 119 депутатски гласа „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“. На дебатите по отстраняването му присъстват целия Министерски съвет, начело с премиера Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов.
