Никола Минчев за изборите в Германия: Виждаме победа на крайностите

„Президентската институция е много повече от назначаването на служебното правителство. Президентът може да бъде коректив на изпълнителната власт и с правомощието си да налага вето, но и с възможността и демократичната легитимност, която има от прекия избор, да повдига въпроси и да бъде критичен, когато това е необходимо.“ Това заяви евродепутатът от ПП-ДБ Никола Минчев.

Евродепутатът коментира и резултатите от изборите в Германия и представянето на крайнолеви и крайнодесни политически сили. По думите му силният резултат на крайната левица в Берлин е сред най-изненадващите политически новини.

„Изборите в Германия показват, че в бившите източногермански провинции всъщност печели крайното“, заяви Минчев.

Според него част от причините трябва да бъдат търсени в разочарованието от управлението на традиционните партии и трудностите при създаването на коалиции между политически сили с различни идеологически позиции.

Минчев посочи, че подобна ситуация се наблюдава и в други европейски държави, където традиционни партии се обединяват, за да оставят крайнодесни формации извън властта.

Според него при недостатъчно ефективно управление всяка грешка на подобни коалиции може да носи политически дивиденти на крайните партии.

„Това е един сериозен проблем, който традиционните партии трябва да разрешат, като си дадат сметка къде не усещат добре недоволството на избирателите и не адресират тези проблеми“, каза той.

По думите на Минчев в Европейския парламент има тревога за политическата посока, в която може да се развие Европа след поредицата национални избори.

Като важен фактор той посочи и социално-икономическите политики в отделните държави.

Според него, когато обезщетенията за безработица се доближават до размера на трудовите възнаграждения, се създава икономически проблем.

„Отговорът трябва да е в търсене на ниска безработица, в даване на възможност хората без работа да имат преходен период, в който да намерят работа. Това не може да е дълготрайно решение“, коментира евродепутатът.

Минчев очерта различията, които той вижда между кандидатурите на Андрей Гюров и Илияна Йотова.

Според него една от съществените разлики е във външнополитическите им позиции.

По думите му при Гюров има по-ясно заявена позиция за активно членство на България в Европейския съюз и НАТО. За Йотова Минчев изрази оценката, че позицията ѝ е по-различна и я определи като по-близка до източна външнополитическа ориентация.

Евродепутатът коментира и тезата на Бойко Борисов за възможна обща кандидатура на ГЕРБ, ПП и ДБ. Минчев заяви, че не смята подобен подход за правилен.

Според него предварително предизборно споразумение между формациите би могло да създаде у част от избирателите усещане за нова „сглобка“.

„Не смятам, че това беше правилният подход към тези президентски избори“, заяви той.

По думите му кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев е проевропейска и отговаря на ценности, които ГЕРБ също заявява.

Минчев потвърди, че е бил против разделянето на ПП и ДБ в отделни парламентарни групи.

„Когато има една толкова доминантна политическа сила в Народното събрание, е много по-добре опозицията да бъде максимално единна, а не тежко фрагментирана“, обясни той.

Според него раздробяването на опозицията не е полезно, особено предвид президентските и предстоящите местни избори.

Той призна, че между ПП и ДБ съществуват различия в идейния профил. По думите му „Продължаваме промяната“ търси позициониране по-скоро в политическия център.