Нито сантиметър читав път у нас, най-трагично е на АМ "Тракия"!

Нула километра у нас са пътищата, които са в отлично състояние. Това показва класификацията им според безопасността за движение. Дори магистралите са извън класацията. Анализът е върху автомагистрали, първи, втори и трети клас пътища с обща дължина 8560 километра и е на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата, правен за времето между 2021 и 2023 г.

С най-добри показатели все пак са автомагистралите, те имат най-много участъци с оценка “добро състояние”, която при тях е доминираща. Това се отнася за 436 км, или 50,92% от общата им дължина. Не са малко и отсечките с лоша и незадоволителна оценка, които са над 1/5, или 188 км.

Най-добре е магистрала “Марица”, защото 61% от трасето е оценено като “добро”. С най-висок риск за участниците в движението са аутобаните “Хемус” и “Тракия”.

Над 30 на сто от дължината им е в лошо или незадоволително състояние “Тракия” е с най-много участъци с най-ниска оценка - почти 18 на сто. Толкова е и процентът на участъците с риск от катастрофи.

Общият брой произшествия, настъпили на автомагистралите за периода 2021-2023 г., е 675, с други думи там се случват по 0,805 катастрофи на всеки километър.

Водеща в това отношение е “Тракия” с 398 катастрофи, три пъти повече от “Хемус” (127) и в много пъти повече от останалите аутобани. Честотата на ПТП-тата на километър там е 1,12, при 0,67 за “Хемус”.

Не е добра ситуацията и с магистрала “Европа” с нейните едва 31 км изградени участъци, анализирани към 2023 г. (към днешна дата тя е напълно готова и е 63 км - б.а.). Със среден и висок риск за участниците в движението е около 85% от дължината.

Преобладаващата част от автомагистралите по принцип са с нисък риск, но и с висок потенциал за нарастване, тъй като има редица идентифицирани недостатъци на пътните елементи по тях. 18,03 на сто са отсечките, които имат крещяща нужда от ремонти и са записани като приоритетни, защото заради високата скорост на движение са доста рискови, показва анализът.

Пътните елементи, които са изследвани, са широчината на лентите, крайпътните пространства, криволиченето, пътните възли.

Най-лоши са резултатите за крайпътното пространство на аутобаните. Налични са неподвижни препятствия в зоната за безопасност, които не са премахнати, преместени, модифицирани или обезопасени. Въпреки безконфликтното пресичане с други пътища пътните възли са проектирани с геометрични елементи, които не осигуряват високо ниво на безопасност за участниците в движението, пише още в анализа.

На територията на областите Перник (“Струма”) и Стара Загора (“Тракия”) има значителен брой участъци в добро състояние.

Областите Пазарджик и Пловдив (“Тракия”) показват най-лоши резултати и най-голям брой участъци с нужда от подобрения.

Аутобаните, които са изградени в по-скорошни времена, са с по-добри резултати в сравнение с пътищата, които са проектирани на база на по-стари подзаконови нормативни актове, при които безопасността е била на по-заден план.

Първокласните пътища са предимно в задоволително състояние, но с немалко отсечки, които са в лошо. При тях всъщност има неравномерност на състоянието на безопасността, като преобладават участъците със средна и под средната оценка.

Близо 190 км от тях са в добро състояние и без съществено наличие на катастрофи. Но най-много - 1412 км, са в задоволително състояние. Рискът от настъпване на катастрофи е умерен. Повече от една трета от пътищата първи клас (32,44%, или около 790 км) са в незадоволително или лошо състояние на безопасността.

Инфраструктурата е със значителни дефицити на основните пътни елементи, както и с наличие на повишен брой пътнотранспортни произшествия. Около 52 км са в много лошо състояние, което означава, че са непроходими за стандартните превозни средства.

Криволиченето, крайпътното пространство и гъстотата на точките за достъп при първокласните пътища са с най-ниска оценка, т.е. в най-лошо състояние.

Въпреки по-високите резултати за пътни знаци и маркировка състоянието им по пътищата не е никак добро. Наблюдава се ниско качество на светлоотразителност на пътната маркировка, на редица места частично или изцяло липсва. Голяма част от пътните знаци са поставени в разрез с изискванията на подзаконови нормативни актове.

Крайната класификация на първокласните пътища по области показва, че на територията на област Ямбол те са в добро състояние и нито един не е в лошо.

На обратния полюс са областите Благоевград, Кърджали и София, където повече от половината първокласна пътна мрежа е в незадоволително и лошо състояние.

С най-ниски оценки са второкласните и третокласните шосета - при тях преобладава незадоволително и лошо състояние.

Крайната оценка на републиканските пътища е, че преобладават участъците с незадоволително и лошо състояние – 43,19% от общата им дължина.

Едва 16,47% от всички оценени отсечки са в добро състояние или нямат нужда от съществени подобрения. Участъците в много лошо състояние, които на практика са негодни за експлоатация, са 0,91%. Основен недостатък на пътищата в България е преобладаващият двулентов габарит. Малко са тези с разделителна ивица - само 218 км, или 3,18% от общата дължина. В добро състояние са пътищата в област Благоевград, при която една четвърт от участъците са с нисък риск за движението.

Най-зле са в областите Русе, Смолян и Пловдив, което е 1/3 от обследваните отсечки.

Русе, Варна, Пловдив и Благоевград са областите с най-лоши резултати по показателя плътност на тежките ПТП. Най-ниски са стойностите за области Видин и Ямбол.