Нойзи пред ТоТо от "СкандаУ": Бих изхвърлил чалгата о т медиите

Дразни ме културата, която влачи със себе си, а не това, че се е превърнала в бизнес, признава мъжът на Мария Игнатова

Нещо за четене
17:13 - 23 Януари 2023
1865
Нойзи пред ТоТо от "СкандаУ": Бих изхвърлил чалгата от медиите

Ивайло (Noisy) Цветков представи книгата си “Диалози” пред водещия Toто Йотов (ТоТо от СкандаУ). Тя включва 26 диалога със съвременни мислители, сред които: Георги Господинов, Ицо Хазарта, Теди Москов и др.

Целта на книгата си Noisy определя като опит “да остави мисловно свидетелство за времето, в което живеем”. Обяви, че вече мисли и за втори том на книгата и побърза да покани Тото да се включи в диалозите му: “Чувствай се поканен! /…/ Такива будни хора като теб ни трябват!”.

Ивайло Цветков “признава” в подкаста на ТоТо и за многото си безсънни нощи, в които се е чудил защо е започнал да се нарича Noisy, а не Ивайло Английски например. В разговора говори открито за пътя си от ученическите години до днес – как от класически музикант прави първите си стъпки на родната рок сцена; за професията си на “музикален критик” и как от създател на списание “Егоист” става главен редактор на Playboy и Maxim, а по-късно – се нарежда и сред топ футболните анализатори у нас.

“Как става тая работа (*със списанията) – седите двама приятели и казваш: копеле, стига с това порно в интернет, дай, братле, да го направим на тетрадка…?”, пита Тото. А Noisy разкрива не само “рецептата” как Playboy стига до България, но и обяснява защо “от горе” не позволяват Лили Иванова да бъде на първа корица на пилотния брой у нас, въпреки че присъства с фотосесия на страниците му.

Признава още, че не е било лесно в началото да накарат жените да се съблекат: “Не беше лесно заради социалния контекст и реакцията – тая, щом се е съблякла, значи, ясно е каква е…”. Развенчава и мита за колосалните хонорари, които жените са получавали. По думите му ”това са екзотични разкази”, а истината е, че са го правили най-вече заради славата и това, че всеки носи доза ексхибиционизъм в себе си.

“В началото не си ли помислихте да хванете чалгите, че те ще се навият първи? – пита Тото. А Цветков бърза да подчертае, че докато той е работел в списанията, “нито една чалга” не се е появила на страниците им: “Аз съм нацист в това отношение. Нито искам да се споменава, нито да я чувам (*чалгата). Ако имаше начин, бих я изхвърлил от медиите – да си остане в кръчмите само. Което, разбира се, е невъзможно, особено в либертарианска среда…”.

“Чалгата от някаква забавна, относително кръчмарска глупост, се превърна в индустрия”, казва Noisy, а Тото се интересува кое в чалгата го дразни – фактът, че е станала “цар”, че хората я харесват или последиците, които води след себе си? “В единия случай би било завист, в другия – заради това, което носи, което развива, вече е социален проблем“, коментира водещият.

“Дразни ме културата, която влачи със себе си, а не това, че се е превърнала в бизнес”, отговаря Noisy. По думите му това е “културата на лесното, която налага идеята за бърз и лесен успех през дейност, извън рамките на закона”.

Тото обаче прави паралел между голотията в чалгата и тази, която излиза на страниците на Playboy – и в двата случая става въпрос за отделянето на допамин за аудиторията, а от това логично може се стигне до извода, че “на чалгите Playboy им е перфектното място”, смята той.

“Да, може да се каже и така, коментира гостът, но докато аз съм отговарял за списанието, там имаше и нещо за четене. Т.е. не е същото, защото това, на което аз викам културата на лесното, то е порочно в един по-общ смисъл, защото те кара да вярваш, че е възможно без усилия да постигнеш каквото и да било”.

Тото към Noisy: Ако вътре (в чалгата) имаше хубави текстове, хубава лирика, щеше ли да е по-лесно да я приемеш?

“Въпросът е какво е хубав текст. Там не може да има хубави текстове, защото все пак е поп култура, макар и субкултура, превърната в такава. И мястото на хубавите текстове очевидно не е там. Имаш рап, и то много добър български рап – и не говоря само за Хазарта, за вас (*СкандаУ) и т.н., който си струва да бъде слушан, защото е и социален… А чалгата се превърна в естрадна музика… започнаха да имитират някакви западни певици, но базово това за мене си остава субкултура.”

 
“Това музика за хората с ниски страсти ли е?”, пита Тото. “Това е за хората, на които в умствения им софтуер няма идеята за окултуряване, в смисъла, в който ние го разбираме. В същото време не можем да делим културата само на висока култура и ниска, защото между тях има още 100 вида култура”, твърди публицистът Ивайло Цветков.

Тото коментира, че “хората са станали като човека”. Т.е. преди са били като животните – тревопасни или месоядни, а сега са всеядни, омнивори. И обяснява, че ако някога е можел да ги различи по външния им вид каква музика слушат, сега това е невъзможно.

“Външните белези са принизени. И да ги категоризираме, да сложим печат, че чалгата е за хора, които имат ниска култура, не можем да го направим, защото същите тези хора слушат, освен чалга, която в даден момент ги принизява, и хип-хоп, и поп, който пък ги издига…”.

Тото коментира и проблема с уеднаквяването на музиката и песните. Дава пример с групата си – СкандаУ, които в един момент се оказват освободени от ангажимента да правят всяка седмица нови песни, защото всички останали са започнали да пеят като тях, превръщайки се в “слабо копие на СкандаУ”.

“Тези хора ни вдигаха хонорарите – хората ги чуваха и казваха: супер, дай сега да чуем оригинала. Това увеличаваше нашите гледания и помагаше на нас”.