НПО-та искат кабинетът да се обяви категорично против ГМО

Редица неправителствени организации настояват българското правителство да гласува "против" предложението да се разрешат на европейско ниво новите поколения генномодифицирани растения ("нови геномни техники").

В края на декември министрите на земеделието на страните от ЕС гласуваха по въпроса, като предложението бе отхвърлено. Страната ни даде глас "въздържал се", но чак след като народни представители от опозицията - първо Тошко Йорданов от ИТН, разкриха, че първоначално готвената позиция е била в подкрепа на отпадането на досегашните изисквания и улесняване на режима за нови геномни техники.

На 11 януари предстои ново гласуване в Брюксел,

като сдружение "Агролинк" и още над 110 НПО организации и отделни учени настояват правителството да промени позицията си от "въздържал се" на "против", както са гласували предишния път 9 страни членки. Организациите организираха кръгла маса в Българската телеграфна агенция.

По думите на Светла Николова от "Агролинк" 97% от българите са с негативно отношение към ГМО-то, а въпросният регламент, предлаган на европейско ниво, е

създаден и прокарван под натиска на агро-химическото лоби, както и на 4 големи световни хранителни корпорации.

Тя цитира и позиция на френската агенция за безопасност на храните, според която въпросният регламент бил написан "на коляно" и не е приложим. Съмнителни били и ефектите от тези нови геномни технологии.

"Първо трябва да се види какво е влиянието върху животните и хората, как влияят тези технологии на биоразнообразието.

Няма защо да се бърза, нашата селекция от култури е добра, макар и в последните години да се стесни, защото навлязоха чужди сортове", заяви на свой ред доц. Веселин Дочев от Селскостопанския институт в Шумен.

Според адвокат Марияна Христова това, което се опитва да наложи този регламент, е същото, което се е случило в САЩ преди 30-40 години - законовото уеднаквяване на ГМО сортовете и нормалните такива. От тогава няма и изследвания, каквито например има например при лекарствата,

какво е влиянието на консумацията на продукти с ГМО върху човешкия организъм.

Земеделски организации настояват, ако регламентът бъде приет, да бъде създаден публичен регистър на земеделските производители, които не работят с ГМО сортове, за да са информирани потребителите в последствие какво консумират.

ГМО сортовете не са предназначени за фермите и градините, а за лобито на зърнарите, които садят огромни пространства, като това било пагубно за биоразнообразието, посочи и Стоян Нешков от БАН.

На дискусията присъства и българският евродепутат от ВМРО Ангел Джамбазки, който също е категорично против новия регламент. "Виждайки кой предлага тези неща, как се предлагат тези неща, виждайки каква е тази политика на окрупняване, група хора с икономически интерес се опитват да привлекат в своите ръце огромен ресурс", аргументира се той.

Така например "лъвският пай" от евросубсидиите, добави Джамбазки, отиват при шепа производители, които не създават дори и много работни места, докато трябвало да отиват при малки фермери, зеленчукопроизводители, пчелари.

От политическите фигури присъстваха и 2-3 депутати от БСП и "Възраждане", които също са категорично против планирания еврорегламент.

Д-р Ивелин Ризов, представител на Министерството на земеделието, обаче е на различно мнение, като по думите му 

предлаганите нови геномни техники нямат нищо общо с ГМО технологиите, разработвани преди години.

"Основният отличителен елемент е, че при трансгенното инженерство (по-старата технология) имаме пренос на гени от далечнородствени организми - например от микроорганизми в растения, от риби в растения и т.н. Докато при новите геномни техники, които се предлагат за регулация, говорим за пренос, при най-страшния случай, на гени от близкородствени организми, а иначе говорим за това, че преносния генетичен материал трябва да се от съществуващия генофонд", поясни Ризов.

Освен това - Европа, в това число и България, и без това консумира значително количество продукти, произведени и от ГМО съставки. Над 60% от въглехидратите в диетата ни идват от внос - от Северна и Южна Америка и т.н., където се отглеждат ГМО сортове.

А и при продукти като соята например - над 98% от световното ѝ производство е от ГМО.

Самите регламенти по темата на Европа са приемани в началото на века и са значително остарели, като приемането на новия регламент би гарантирал по-добър контрол при използването на геномни технологии, добави представителят на Министерството на земеделието.