Обичан и мразен: Футболният Христо(с) чукна 57!

Датата 8 февруари е записана със златни букви в историята на България. И не само във футболната, а изобщо. Преди години "Найк" изтипоса реклама в Англия: "1966-а е велика за английския футбол - Ерик беше роден!", която беше в чест на френският гений на Манчестър Юнайтед Кантона. Е, същата година също може да се каже, че е най-великата за българския футбол - е роден и нашият Христо Стоичков, футболният Бог, който мнозина наричат Христос! Камата, пронизвал стотици пъти вратарите, навършва 57 години. Поводът му за празнуване е двоен, тъй като вчера той отбеляза и 35 години съвместен брак със съпругата му Мариана.

Където и да отиде по света, винаги настава суматоха около него, всеки иска да го пипне, да се докосне до него, да се снима и да вземе автограф.

Където и да отиде, той иска да е победител. Именно поради този факт, Стоичков стана и световен шампион наскоро - на снежния мондиал в Ароза през януари! Кавалерът на "Златната топка" беше капитан на "Глобал Старс", както се нарича световният отбор - още едно признание. И не само това – Стоичков стана голмайстор №1 на турнира с шест попадения – точно колкото вкара и на САЩ’94, когато България стана четвърта в света.

Стоичков и Петър Александров - двама от Пеневата чета, поведоха световните звезди към втори пореден трофей в 11-ото издание на зимния мондиал. Камата вкара голове във всички мачове с изключение на финала – при 2:3 от Нидерландия на старта, после при 5:3 над Швейцария. Най-голямата атракция бе третият мач. Германия поведе на световните звезди с 2:0, но Стоичков заби хеттрик и дуелът накрая завърши 4:3.

Финалът се превърна в своеобразен реванш. "Лалетата", водени от носителите на Шампионската лита – близнаците Франк и Роналд де Бур, както Аарон Винтер, поведоха с 6:3. Само че това не им стигна! "Глобал Старс" изравни за 6:6. И там треньорът на звездите Петер Шмайхел като велик вратар направи голям удар. На вратата застана хърватският нападател Младен Петрич. Той парира два удара на Нидерландия - 3:1.

Стоичков обра овациите и с най-красивия гол в турнира. В първия мач срещу Нидерландия българската мегазвезда вкара от центъра. А дикторът възкликна: „Тоа е класата на Барселона!

Толкова за последните му постижения на зеления (заснежения) терен.

Той е единственият българин, печелил "Златната топка" и триумфирал в най-престижния европейски клубен турнир КЕШ. Той отведе България на най-високото стъпало на световни първенства, на което е стъпвала в цялата си история – четвъртото място.

Обичан или мразен, Христо Стоичков остава най-великият български футболист в историята, както и един от най-успешните на световната сцена.

Едва ли има българин, който да не знае за него. Едва ли има чуждестранен футболен фен, който да не свързва България с него. Той е лидерът на златното българско поколение футболисти, достигнали до четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година.

Носител на най-престижните индивидуални награди във футбола – "Златната топка" и "Златната обувка" и на най-важния клубен трофей – Купата на европейските шампиони с Барселона – това е Христо Стоичков с няколко думи.

И назад във времето...

Силната игра и лидерските качества на Стоичков са забелязани в испанския гранд Барселона и през 1990 година Камата преминава в каталунския тим за рекордната сума от 4,5 милиона долара, като бързо се утвърждава в титулярния състав. Става любимец на феновете заради себераздаването си, безкрайната енергия, с която играе и желанието си за победа. Част е от т.нар. Дрийм тийм на Барселона, с който през 1992 година печели първия трофей от КЕШ в историята на отбора. И до днес той остава единственият българин, спечелил най-престижния клубен трофей. За пет години с Барселона, освен КЕШ печели 4 титли на Испания, Суперкупата на Европа и три пъти Суперкупата на Испания.

Неминуемо, разбира се, буйният български нрав на Стоичков от време на време излиза на преден план и в Барселона. През 1990 година, в мач срещу Реал Мадрид за Суперкупата на Испания, след неотсъдено нарушение срещу него Стоичков настъпва съдията. Тази случка треньорът му по това време Йохан Кройф коментира така: "Той защити цяла Каталуния, клуба, всички ни с тази своя реакция. Затова го обикнаха – нямаше думи, нямаше обяснения, само спонтанна реакция".

През 1995 година Христо Стоичков преминава в отбора на Парма, където прекарва само един сезон. По това време италианското първенство е определяно като най-силното в света. През 1996 година се завръща в Барса и прекарва още два сезона в любимия отбор. В този период печели още една титла на Испания, КНК, Купата на Краля и Суперкупата на Испания. По това време треньор на каталунците е Луис ван Гаал, чиито разбирания за игра не включват Камата. Вследствие на това той често остава на резервната скамейка и скоро е принуден да напусне Испания окончателно. В Барселона играе заедно с едни от най-добрите играчи в историята на футбола, Куман, Лаудруп, Бегиристайн, Гуардиола, Ромарио, Хаджи, Фиго, Роналдо, Ривалдо и други.

Завръща се в ЦСКА през 1998 година след Световното първенство във Франция, но изиграва едва 4 мача и заради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов, той напуска. Следват два екзотични престоя, първо в Саудитска Арабия в отбора на Ал Насър, а след това в Япония в Кашива Рейсол. През 2000 година заминава за САЩ, където играе четири години и в 72 мача вкарва 33 гола с отборите на Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед. Там завършва и клубната си кариера.

В допълнение на гореспоменатите трофеи, Камата също така е печелил пет пъти наградата "Футболист на годината", "Спортист на годината", "Спортист на Балканите" и други. През 2004 година е включен от покойния вече Пеле във ФИФА 100 - списъкът на 125-те най-велики живи футболисти.

За нас, българите, е изключителна гордост фактът, че Христо Стоичков е наш сънародник. Той е лидер на златното българско поколение футболисти от края на 80-те години, като изиграва 83 мача и вкарва 37 гола за националния отбор на България. Участва в две световни и едно европейско първенство, но най-големият, най-важният, най-значимият момент за отбора ни идва през лятото на 1994 година на Световното първенство по футбол в САЩ.

Българският отбор не е сред фаворитите и въпреки тежката първоначална загуба от Нигерия, нашите шокират света и завършват на престижното четвърто място. Камата отбелязва 6 гола и става голмайстор на първенството заедно с Олег Саленко. Жертви на левия му крак са отборите на Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, като по време на цялото първенство той играе с болки и е на обезболяващи инжекции.

В края на невероятната 1994 година, Стоичков е удостоен с най-престижната индивидуална награда – "Златната топка". Той е и единственият българин награден с нея. Камата участва още в Европейското първенство в Англия през 1996 година, на което отбелязва три гола, по един във всеки мач и на Световното първенство във Франция през 1998 година. Последния мач за националния отбор изиграва на 9 юни 1999 година срещу Англия.

Христо Стоичков безспорно е един от най-добрите играчи не само в нашата футболна история, но и в световната.

Най-сигурното доказателство за величието на един спортист не са отличията, а уважението, което е спечелил и като доказателство, за финал са думите на Чики Бегиристайн за съотборника си Стоичков в Барселона: "В историята на футбола има различни типове големи състезатели и всеки е оставил собствена диря. Но никога не са се събирали в едно толкова талант с такъв характер".

Честит рожден ден, Ицо!