Огнената страст на "Кармен" завладява Античния театър в Пловдив

Огнената страст на "Кармен" ще завладее Античния театър в Пловдив на 15 август вечерта. Софийската опера и балет гостува тази вечер с шедьовъра на Жорж Бизе. Операта е режисирана от маестро Пламен Карталов така, че да спира дъха, да те грабне, да не те пусне до края в съпреживяването на съдбата на героинята.

Зрителите ще имат възможността да се насладят на внушителен спектакъл, който няма родство с множеството версии в оперни постановки, филмови и балетни интерпретации на този музикален текст. Режисьорът акад. Пламен Карталов предлага самостоятелен концептуален поглед в стил на традициите от древногръцкия театър и японски театър „Но“. 

"Кармен е трагедия на личността. Любовта и свободата за нея са по-важни от живота. Кармен е рефлексия на трагична вина, близка по съдба на героини и образи от класическите шедьоври на древногръцката трагедия", отбелязва маестро Карталов. В нейната роля ще бъде мецосопраното Виолета Радомирска.

В спектакъла на Античния тетър ще участват още солистите Костадин Андреев (Дон Хозе), Веселин Михайлов (Ескамилио), Цветана Бандаловска (Микаела), Светозар Рангелов (Цунига), Атанас Младенов (Моралес), Диана Василева (Фраскита ), Илия Илиев (Данкайро), Цветелина Коцева (Мерседес), Красимир Динев (Ремендадо) и други. Диригент ще бъде Жорж Димитров. Спектакълът е с времетраене 3 часа, с един антракт. Изпълнява се на френски език, с български и английски субтитри.

"Музика, текст и театър на движението са базовото триединство на принципите на древногръцката класическа трагедия. Всички жанрове на изкуствата от епохата на Ренесанса безвъзвратно се възраждат от нея.

В нашата нова постановка на "Кармен" от Жорж Бизе режисурата, в погледа от музикалната й драматургия към живота й на сцената, е личен избор за самостоятелен концептуален поглед в стил на смесени принципи от съвременността и традиции от древногръцкия театър. Но и древният японски театър НО, който съчетава близост с него, също дава основания в търсенето на подходи, мотивиращи избора ми за бягство от клишетата на познати интерпретации на вечния шедьовър на френския музикален реалистичен театър", споделя режисьорската си концепция Пламен Карталов.

"В този смисъл и пространствените измерения запазват изчистена сцената от бутафория, освободена от дешифриране на жанра според класическите категории. Доминиращо място има концентрацията върху съдбата на главните действащи лица, поставени в централния кръг като главна тяхна арена на съдбовност. А пространството около арената е мястото за зрителите, за тяхната игра, поведение и реакции на едновременно наблюдаващ, коментиращ и действащ Хор", казва режисьорът.

"Композицията на пространствените части за действието и играта са в хармонични пропорции и съизмерност на частите в сценичното пространство. Кръгът като геометрична фигура, наследство заедно с квадрата от древногръцкия канон в скулптурното мислене за пропорциите на човешкото тяло, е основната ни и повдигната сцена. Тя е определена и като хармонична връзка за трите основни действащи лица, вплетени в трагедията на либретото.

Три амфитеатрални трибуни, заобикалящи кръга, са обобщен символ на местата за зрителите, но в музикално-сценичната драматургична тъкан, това е пеещият хор. Те, зрителите – хор, се превръщат в енергиен колективен катализатор на драматичния конфликт между трагичната фигура на главната героиня с обкръжаващата я среда, изразена точно от колективния персонаж – Хор, другото много важно действащо лице от древногръцката класическа трагедия.

Така се проявява конфликтът: трагичната и самотна фигура на Кармен, чието поведение е подчертано фокусирано винаги за игра на арената, стои, напълно независима и изолирана, в контрапункта на обобщения образ на коментиращата я общност от скрити, равнодушни и безлични лица на маски – хор, особено важен и силно изявен колективен персонаж", отбелязва Пламен Карталов.

"Кармен" е трагедия на личността. Затова в спектакъла тя е център, като човек земен, но ограничен от извънземна сила. Две са виталните вибрации на главната героиня: любов и свобода. Любовта и свободата за нея са по-важни от живота. Самата тя става тяхна жертва, като се бори срещу белязалото я предопределение. Поривите й за независимост я превръщат в жертва. От самото начало е обречена над всичко.

Личността й не се вмества в рамки. Сама избира, сама определя поведението си. Светът за нея е безличен и бездушен. Предпочита самотата. Кармен взема решенията за живота си сама. Не се примирява с предсказаната смърт от картите и точно правото й на избор я води към смъртта, към която сама тръгва за фаталната си среща с Хосе. Така, със свободата на силния си дух, независима от никого, взема решение за живота си. Нейната гордост е наказана и заради съвестта й постоянно търсеща промяна – дързост и предизвикателство. Но човешкият живот е в ръцете на Съдбата.

Кармен е рефлексия на трагична вина, близка по съдба на героини и образи от класическите шедьоври на древногръцката трагедия", споделя още режисьорът Пламен Карталов.