Огнян Минчев: Агентурата на Кремъл трови отношенията ни със Скопие

Неспособността на българската държава в лицето на основните й представители да обясни на партньорите на България в Европа и в света смисъла на българската позиция (доколкото има такава) за двустранните отношения между София и Скопие и - в частност - българската позиция за европейската интеграция на Скопие, се превръща в основен проблем на българския национален интерес. Това пише в коментар по горещата тема на страницата си във Фейсбук политологът Огнян Минчев.

Ето какво смята той:

Водещи фигури на управлението в София през октомври 2019 г. наложиха приемането на "рамковата позиция" за отношенията между България и РС Македония, с което се солидаризираха с нарастващия сърбомански отпор в Скопие на процеса на подобряване и развитие на двустранните отношения, започнал с договора от 2017 г.

Последваха поредица от неадекватни български демарши пред нашите европейски и атлантически партньори в опит да им се обясни как "ние си искаме историята"... Историята никой не може да ни я вземе, а една държава иска не "историята си", а определени конкретни договорености с другите държави, които да защитават нейните интереси, достойнство и идентичност.

Невнятните обяснения на София в Брюксел по темата "Северна Македония" бяха слава Богу прекратени от едно частично предложение, инициирано от няколко дипломати и експерти през Румен Радев - Скопие да включи българите в преамбюла на своята конституция заедно с много други етнически общности, получили конституционен статут на "народи" като следствие от югославската комунистическа държавна традиция. Това искане от българска страна е легитимно, доколкото то решава една част от проблемите на българо-македонските отношения - правото на българите - македонски граждани свободно да изразяват идентичността си подобно на сърби, албанци, турци, бошнаци, роми и други граждани на РС Македония.

В продължение на повече от сто години българите във Вардарска Македония са преследвани и унищожавани с примитивна шовинистична страст от Белград и неговите местни упълномощени насилници. Това насилие продължава и до ден днешен, за което свидетелства съдебната разправа с Люпчо Георгиевски, който по същество е обвинен само в едно - че е българин и отказва да крие това. 
Условието България да подкрепи европейската интеграция на Скопие срещу вписване на българите в конституцията на РСМ бе прието от ЕС посредством т.нар. "френско предложение" и внесено в официалната преговорна рамка на Брюксел - т.е. това предложение е продукт на общоевропейски консенсус по преговорния процес със Скопие. Това постижение на българската дипломация бе реализирано благодарение на малка група експерти-съветници на тогавашното правителство с премиер Кирил Петков. Тези експерти-дипломати бяха подложени на брутални хули и институционално преследване от поредица български институции (имам предвид и персонално г-жа Весела Чернева), но именно те осигуриха успеха и приемането на "френското предложение" за защита на българския национален интерес.

Настоящият кабинет в Скопие положи в центъра на своята политика мащабна антибългарска кампания, строго координирана и подчинена на антибългарската кампания на Белград и ядрото на тази кампания е осуетяване на македонското членство в ЕС чрез компрометиране на "френското предложение". За Белград е неизгодно РСМ да стане член на ЕС преди Сърбия, а за Москва е изгодно - както обикновено - да раздухва "македонския въпрос" между балканските съседи в полза на старата си имперска политика "разделяй и владей". Кремъл разполага с достатъчно надеждна агентура и в Белград, и в Скопие, и в София за да трови системно отношенията между нашите страни. В лицето на настоящия македонски премиер Мицковски антибългаризмът и неговото конкретно проявление - антиевропеизмът намериха упорит и свръхактивен проводник.

В тази ситуация България не може да разчита само на преговорната рамка на Брюксел, а трябва да приеме предизвикателството да обясни на своите партньори смисъла, основанията и легитимността на своята позиция по целия кръг въпроси, свързани с антибългарската кампания на Скопие и Белград. Историческите аргументи са важни, но само ако бъдат дефинирани като институционални, юридически - нормативни и дипломатически аргументи. Преди 100 години във Вардарска Македония живеят българи, които съставляват мнозинството на населението в тази област. Доказателство за това са легитимни документи на международни институции от това време - като напр. Карнегиевата анкета. 
Ние не можем да оспорваме по какъвто и да е начин съществуването на македонска национална общност в лицето на РСМ днес, но имаме право да защитим остатъците от българското национално наследство, проявяващи се като идентичност на определен брой македонски граждани днес.

Претенциите на Скопие за 200 000 македонци в България се основават единствено на насилственото записване на българите от Пиринска Македония като "македонци", осъществено от тоталитарните комунистически режими в София и Белград под диктовката на сталинистка Москва през 40-те години. България е длъжна да гарантира правата на своите граждани, определящи се като "македонци", но няма ангажимент да ги третира като някакво институционално "малцинство" на Скопие у нас. Това малцинство няма откъде да се появи отвъд сталинистките инженерни проекти за създаване и променяне на национална идентичност чрез насилие. И до ден днешен Москва защитава с агресия своето "право" да определя кой какъв е - в Украйна и другаде - без да респектира самоопределението на хората. Ние подкрепяме идентичността на българските граждани, каквото и да е тяхното самоопределение. Скопие трябва да спре репресиите срещу свои граждани, самоопределили се като българи. Вписването им в конституцията на РСМ не е някаква "екстра" - отстъпка пред София, а акт на справедливост, който се отказва само на българите - всички други са или вече вписани или могат да се впишат.

България трябва да изпълни своя ангажимент към преговорната рамка на ЕС за РСМ и да отхвърли всякакви спекулации на Скопие за възможна "бъдеща недобросъвестност на София" в преговорния процес. Но както в Скопие, така и в Брюксел трябва да бъде обяснено - от институционални представители на българската държава - че системната враждебна кампания на Скопие и Белград към България не може да не се отрази на финалното решение на София да подкрепи тяхното членство в ЕС в края на преговорния процес. Никой не е длъжен да търпи в една организация с интегриран общ интерес като ЕС държави, които активно се обозначават като негови врагове. Спомнете си процеса на интеграция на България и другите източноевропейски страни в НАТО и ЕС в началото на нашия век. Основно предусловие за приемане в тези международни организации бе договорното разрешаване на потенциални и актуални двустранни проблеми.

Румъния подписа договор с Украйна, Унгария и Румъния договориха своите отношения, България прие всички условия на Брюксел - дори и тези със съмнителна легитимност, каквото беше затварянето на четири български ядрени реактора. Представяте ли си как би могла България да стане член на ЕС ако - например - бе изостряла исторически спорове с Гърция или с която и да е друга страна?

Скопие и Белград се държат нагло и безпардонно с България - по стар навик, наследен от десетилетията след Версай - Ньой и от десетилетията на Титова Югославия. Те нямат основания да се държат по подобен начин. Освен ако... Ако не преследват обща и координирана стратегия за осуетяване на членството на Сърбия и Македония в ЕС. Нещата все повече приличат точно на подобна стратегия. Ние не държим Вучич и Мицковски да ни обичат. Но те са длъжни да се държат поне прилично - нещо, което се учи у дома, през първите седем години. Ако те липсват - България не носи отговорност за това.