Окончателно: 15 г. затвор за убийците на Михаил Стоянов в Борисовата градина

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението  на Софийския апелативен съд (САС) за убийството на Михаил Стоянов. Решението е окончателно.

Михаил Стоянов

Настоящото производство е образувано, след като с решение по к.н.д. № 223/2023 г. на ВКС, инициирано по искане на главния прокурор въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Стоянова с/у България", е отменено влязлото в сила решение по к.н.д. № 1258/2017 г. на ВКС и е възобновено наказателното производство срещу Александър Георгиев и Радослав Кирчев за убийството на Михаил Стоянов през 2008 г.

С присъда на Софийския градски съд подсъдимите са признати за виновни в това, че на 30.09.2008 г. в Борисовата градина в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Михаил Стоянов, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития. На Александър Георгиев е наложено наказание „лишаване от свобода" за 13 години, а на Радослав Кирчев, извършил деянието като непълнолетен, е наложено наказание „лишаване от свобода" за 4 години и 10 месеца. С въззивното решение на САС присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наказанието „лишаване от свобода" – на Александър Георгиев на 15 години, а на Радослав Кирчев на 6 години. С решението по к.н.д. № 1258/2017 г. на ВКС е изменен съдебният акт на САС и наказанията са намалени на „лишаване от свобода" за срок от 10 години за Георгиев и „лишаване от свобода" за срок от 4 години и 6 месеца за Кирчев.

„Констатирано е, че държавата ни не е изпълнила в достатъчна степен задължението си да гарантира, че подобни прояви, мотивирани от враждебност към действителната или предполагаема сексуална ориентация, ще се санкционират адекватно. Дадени са общи препоръки за привеждане на законодателството ни в синхрон с изискванията за предприемане на мерки за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност. Това към настоящия момент е сторено със Закона за изменение и допълнение на НК (ДВ, бр. 67/04.08.2023 г.), с който се допълва разпоредбата на чл. 116, т. 11 НК и към изброените в нея квалифициращи признаци на деянието са прибавени и свързани със сексуалната ориентация подбуди. Подобни допълнение са направени и в други наказателни текстове, като напр. в чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, с което ясно се очертава волята на държавата да реагира адекватно на посегателства, мотивирани от омраза във всичките ѝ форми на проявление", пишат върховните съдии. Те допълват, че в решението на ЕСПЧ се съдържа упрек към националните съдилища, с оглед направената от тях преценка на тежестта на хомофобските подбуди за извършване на престъплението, респективно отразяването им с адекватна тежест при индивидуализиране на наказанията на подсъдимите. Именно това констатирано от ЕСПЧ нарушение на чл. 14 вр. чл. 2 от Конвенцията е преценено от касационната инстанция в рамките на процедурата по възобновяване по к.н.д. № 223/2023 г. на ВКС като съществено за неговото решаване и е довело до възобновяване на наказателното производство с цел преодоляването на пропуска.