Окончателно оправдаха бившия вицепремиер Илко Семерджиев
Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) и оправда бившият вицепремиер Илко Семерджиев. Решението не може да се обжалва, съобщиха от пресцентъра на Върховния касационен съд.
Делото е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което е потвърдена изцяло присъдата по н.о.х.д. № 1080/2018 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият Илко Семерджиев е признат за невиновен в това, че на 24.03.2017 г. в сградата на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), с цел да принуди Асена Стоименова – изпълнителен директор на ИАЛ към Министерството на здравеопазването, да извърши нещо, свързано с функциите ú, а именно да назначи Боян Доганов за заместник изпълнителен директор на ИАЛ, е употребил заплашване (в телефонен разговор казал на Стоименова, че ако не назначи Доганов за заместник, ще го назначи на нейно място, както и че може да я уволни, а може да направи и други неща), поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК.
Тричленният състав на ВКС прима касационния протест за неоснователен. В мотивите се отбелязва, че голямата част от изложените доводи в протеста са свързани с необоснованост на решението на САС, а необосноваността не представлява касационно основание. Освен това, дори и във връзка с оплакването за необоснованост, в протеста се съдържат взаимно изключващи се твърдения, пишат върховните съдии. От една страна е посочено, че „решението си въззивният съд е постановил при незаконосъобразна и превратна оценка на събраните доказателства“, а от друга – „На практика при правилно установената фактическа обстановка въззивният съд е извел неправилни изводи, които противоречат както на материалния закон, така и на житейската логика“. В решението на ВКС се казва: „В този ред на мисли е необходимо да се посочи, че ако действително съдът превратно е оценил съвкупната доказателствена маса, то тогава изведените от него факти е невъзможно да бъдат правилни и обратното, ако фактическата обстановка е правилно установена, то анализът на доказателствата би следвало да е извършен коректно. Освен това житейската логика, за разлика от формалната логика няма никакво отношение към изграждането на изводите по фактите и не би следвало да се поставя в основата на извършваната от съда преценка.“
Върховните съдии не приемат и твърдението в протеста, че въззивното решение страда от съществен порок, а именно липса на мотиви. Прочитът на мотивите на атакувания съдебен акт не сочи на претендираното нарушение.
