Олимпийските кръгове разпалиха политическите страсти в Париж

Олимпийските кръгове, прикрепени към Айфеловата кула, се превърнаха в нова причина за политически схватки във Франция.  Кметът на Париж Ан Идалго каза, че иска да ги запази така че „празничният дух“ на успешните игри да продължи дълго след края им. Нейните съперници обаче виждат в това опит да се залепи плакат на предизборната й кампания върху един от най-емблематичните паметници в света преди следващите избори за кмет през 2026 г., предава Труд.

На изборите Идалго ще се изправи срещу Рачида Дати, министър на културата в оставка и настоящ кмет на района, където се намира Айфеловата кула.

Дейвид Алфан, десен парижки градски съветник и съюзник на Дати, каза, че Идалго „прави всичко възможно, за да възстанови положителните резултати“ от Олимпиадата.

„Тя показа голяма доза политически опортюнизъм“, каза Алфанд. „Айфеловата кула не е създадена, за да висят неща върху нея."

Париж 2024 г. продаде на френската публика домакинството на игрите, като се зарече да ги направи „най-зелените в историята“, обещавайки да използва предимно съществуваща инфраструктура за целите на устойчивостта, а разходите да не излязат извън контрол. Много от временните обекти бяха построени в сърцето на града, така че емблематични паметници като Айфеловата кула станаха част от фона на събития като церемонията по откриването или плажния волейбол.

След игрите тези временни структури трябва да паднат. Централният Париж трябва да се върне в по-голямата си част към това, което беше.

Лагерът на Идалго досега отхвърляше критиките като типичните оплаквания на парижани, които са известни с ненавистта си към всяка промяна във френската столица. Пирамидите на I. M. Pei извън Лувъра бяха критикувани след инсталирането им през 80-те години на миналия век и дори самата кула, която инженерът Гюстав Айфел построи за Световния панаир през 1889 г., първоначално не се хареса на архитектите и жителите. Романистът Ги дьо Мопасан нарече кулата „гигантски неудобен скелет“. Твърди се, че той обичал само да обядва там, защото това било единственото място в Париж, откъдето не можел да я види.

Днес, повече от век по-късно, Айфеловата кула е почти универсално обичан паметник, синоним на Франция - и такъв, който мнозина, включително потомците на Айфел, искат да останат недокоснати.

„Пръстените напълно нарушават дизайна на паметника... той не зачита работата на нашия предшественик“, каза пред POLITICO Оливие Бертло-Айфел, пра-правнук на Гюстав Айфел. Бертло-Айфел председателства асоциация на потомците на Айфел, която се противопоставя на хода на Идалго.

Декорирането на Айфеловата кула не е без прецедент. Използвана е за предаване на политически послания, като подкрепа за Украйна, и за търговски цели — поне веднъж от Citroën. Но тези инсталации винаги са били временни.

Това е първият път, когато семейство Айфел публично заема позиция срещу плановете, свързани с Айфеловата кула, каза Бертло-Айфел.

В интервю за Ouest France, обявявайки плановете си, Идалго заяви, че решението е тяхно, тъй като кулата е собственост на град Париж - стига да бъде одобрена от Международния олимпийски комитет, който стриктно избира местата, на които да бъдат изложени пръстените .

Дати възприе дипломатичен подход към спора, като изглежда искаше да остави другите да атакуват. Малко след изявлението на Идалго, министърът на културата в оставка отбеляза на X, че Айфеловата кула е „защитен паметник“, който може да бъде модифициран само при определени условия и след оценка на въздействието.

„Противно на това, което казва, тя не е единствената, която решава“, каза Жулиен Лаказ, президент на асоциацията „Места и паметници“, най-старата френска асоциация за защита на наследството.

Лаказе каза, че кулата трябва да остане символ на Франция и заклейми предложението на Идалго като начин да се популяризира, прилепвайки към Айфеловата кула като „паразит“, за да може „да се възползва от нейната слава … да каже, че това са моите игри“.

Каквото и да е окончателното решение, сегашните 30-тонни стоманени пръстени ще трябва да бъдат свалени, тъй като са твърде тежки, за да останат там за постоянно. Идалго каза, че градът планира да ги замени с нови, по-леки.