Оливия - талант, харизма и мечта за милиони мъже

Певицата Оливия Нютън-Джон - звездата от мюзикъла "Брилянтин", почина на 73. В кратко изявление съпругът й Джон Ийстърлинг е съобщил, че тя е напуснала този свят в ранчото си в Калифорния. Новината потресе света, защото с Оливия угаснаха и много усмивки. Усмивки, които тя провокираше да греят на лицата на хората, обичащи изкуството. Тя беше символ на детството на много от нас, а какво да говорим за по-голямата възрастна аудитория, наслаждавала се на таланта и харизмата й.

Семейството на певицата помоли почитателите й да уважат личния им живот в този труден за тях момент. Те призовават вместо да купуват цветя в памет на актрисата, феновете да дарят парите на основаната от Оливия Нютън-Джон фондация срещу рак на гърдата, от който почина тя.

Всъщност, тя не се притесняваше да говори открито с болестта и да воюва с нея, да дава сили и на още други жени, изпаднали в същата ситуация. Оливия даваше кураж и се впусна в битката с усмивка - както винаги го е правила в живота и на сцената.

През септември 2018 година певицата разкри, че се лекува от рак на гръбнака. Това е третата й тежка диагноза след рак на гърдата в началото на 90-те и през 2017 г.

Изминаха повече от четири десетилетия, откакто персонажите на Оливия Нютън-Джон, Джон Траволта и останалите участници в актьорския състав на филма мюзикъл "Брилянтин" завладяха сърцата на тийнейджърите в целия свят.

Филмът, който е режисьорски дебют на Рандъл Клайсър, не е остарял до ден днешен.

"Смятахме, че "Брилянтин" ще бъде приет добре една-две години от зрителите, но не сме очаквали подобна реакция 40 години по-късно в целия свят и във всички възрастови групи", каза режисьорът.

Каква вечна класика само, чудесен актьорски състав и прекрасна игра, а музиката... тя остава дори за идните поколения, обичащи мюзикъли.

Борбена и смела, Оливия продължаваше да бъде вдъхновение за милиони жени по света. Актрисата беше дсала ясно да се разбере, че не мисли за това, колко време й остава.

Тя бе откровена в свое интервю за програмата "60 минути Австралия". Оливия сподели, че ако някой ви каже, че ви остават шест месеца живот, то вероятно ще повярвате в това, ето защо тя живее с друга представа за живота и не се затормозява психологически.

Актрисата и певица с четири награди "Грами", беше диагностицирана с рак на гърдата за трети път през 2017 г.

"Вярвам, че ще победя болестта отново", каза тогава Оливия Нютън-Джон.

Звездата за първи път е диагностицирана с рак на гърдата през 1992 г. След това отново през 2013 г. Но тази битка тя реши да запази за себе си. Сега, когато ракът отново се беше завърнал, Оливия каза, че приема масло от канабис, което й помага за болките.

Оливия Нютън-Джон имаше готов отговор за всеки, който я наричаше "Мис Двете обувки от Австралия". Въпреки акцента си от Мелбърн, тя е родена във Великобритания, в Кеймбридж.

В своята кариера, включваща 100 милиона продадени албума и главна роля в "Брилянтин" (1978 г.), един от най-успешните мюзикъли в историята на киното, тя беше изпълнителката, която най-малко се нагърбваше с противоречия. Въпреки че имаше страстни възгледи, най-вече за околната среда и изследванията на рака, тя рядко изразяваше силно мнение по други теми или се ангажираше с негативна критика.

Особено в началото на 70-те години на миналия век тя е една от малкото млади звезди, които са по-популярни сред родителите, отколкото сред децата им. Веднъж списание "Rolling Stone" я описва като "сладка, невинна версия на Дорис Дей през 70-те години". В края на 70-те, след десетилетие на хитове, тя организира една от най-неочакваните промени в музикалната индустрия.

Печелившият ѝ дънков гардероб е заменен с черна кожа, а безгрижните корици на албумите (често снимани на поляни, за да подчертаят свежестта ѝ на момиче) - с тъмни тонове, които я застигат. За това превъплъщение помогна много изпълнението ѝ на ролята на Санди, доброто момиче в "Брилянтин", а хитът от 1981 г. "Physical" ("Искам да се раздвижим... Нека чуя как тялото ти говори", се пее в песента) раздвижи още повече нещата. Междувременно безразсъдната й екранна химия с колегата й от "Брилянтин" Джон Траволта е използвана за създаването на два сингъла №1 - "Summer Nights" и "You're the One That I Want".

Кариерата ѝ тръгва стремглаво нагоре, като "Physical" прекарва 10 седмици на върха на американската класация, но Нютън-Джон никога не е изглеждала напълно комфортно в ролята на вампир. Продължавайки да поддържа идеята, че е сигурната ръка на поп музиката, тя коментира: "Хората не искат да чуят, че си хубава, но аз съм такава. Всъщност съм доста скучна."

Младежите от 70-те години на миналия век, които са били опиянени от нея като Санди, не са съгласни с това. За милиони тийнейджърки тя е оказала формиращо влияние, а скучна не е била. По-вероятно е просто да е искала да се хареса. Красноречив пример за това е участието ѝ в песенния конкурс "Евровизия" през 1974 г., на който тя представя Великобритания. Едва години по-късно тя се чувства способна да признае, че е мразила не само плачевно подскачащата песен - "Long Live Love", която се класира на четвърто място, а първото място зае ABBA с "Waterloo" - но и "пенливата" рокля, която е носила. Искала е да има панталони, но когато публиката е била анкетирана, тя е гласувала за роклята и не е искала да я разочарова.

Този вид уважение я направи изключително популярна сред консервативната аудитория в САЩ, където тя постигна най-големия си успех, но не допринесе много за доверието към нея. През останалата част от живота си, през която се бори и за правата на животните и основава Центъра за оздравяване и изследване на рака на Оливия Нютън-Джон в Мелбърн, тя се отличава с вежливост. По мнението на Траволта: "Оливия по принцип е мила и прекрасна."

Тя е най-малкото от трите деца, родени от Ирене (по баща Борн) и Бринли Нютън-Джон. Семейството се премества от Великобритания в Австралия през 1954 г., когато Бринли - учител, приема работа в университета в Мелбърн. Обвързан от Закона за служебните тайни, той държи децата си в неведение за предишната си кариера - едва когато Оливия е възрастна, тя открива, че по време на Втората световна война баща ѝ е бил офицер от МИ5, назначен в звеното за разбиване на кодове на "Енигма" в Блетчли Парк. Дядо ѝ по майчина линия е физикът Макс Борн - Нобелов лауреат.

Оливия иска да стане ветеринар, но се съмнява, че ще успее да издържи изпитите по природни науки, и вместо това се насочва към другия си интерес - сценичното изкуство. Следват редовни участия под името Lovely Livvy в австралийското радио и телевизия, а на 16 години печели телевизионно шоу за таланти. Наградата е пътуване до Лондон, където пристига през 1964 г. Две години по-късно дебютният ѝ сингъл "Till You Say You'll be Mine" не успява да достигне до класациите, а следващото ѝ начинание - певчески дует, сформиран с австралийския ѝ колега Пат Карол, също е неуспешно. Тя е привлечена за вдъхновената от "Monkees" - поп група, която наричат още "Toomorrow", която стига до издаването на неуспешен "космически музикален" филм от 1970 г. и два сингъла.

Съдбата ѝ се променя през 1971 г., когато се запознава с Клиф Ричард, който по това време води собствено телевизионно вариететно шоу, и е поканена да стане редовна гост-певица. Брус Уелч и Джон Фарар - членове на съпровождащата Ричард група - "The Shadows", са очаровани от нейния момичешки глас и я канят да запише демо записи в тяхното студио. По принцип тя е поп певица, но Уелч и Фарар смятат, че способността ѝ да поднася песни със сладък патос може да се използва с добър ефект в кънтри песни.

Те са били прави. Едно от демо изпълненията от 1971 г. е кавър на "If Not for You" на Боб Дилън, подходящо озвучен със слайд китара, и се превръща в първия ѝ хит. През следващите две години следват още няколко сингъла и два албума; една от песните - прекалено бърза версия на баладата за убийство "Banks of the Ohio" - се представя добре в Обединеното кралство и Австралия.

Истинският й пробив идва през 1973 г. с песента "Let Me Be There". Насочена директно към кънтри плейлистите, вокалната изява на Нютън-Джон опровергава австралийските ѝ корени. Тази песен ѝ осигурява наградата "Грами" за най-добро женско кънтри вокално изпълнение през същата година, а поредицата от хитове, които я следват, включително и характерната ѝ песен "I Honestly Love You", ѝ печелят приза за женски вокал на годината на наградите на Кънтри музикалната асоциация през 1974 г.

Благородството на Нютън-Джон, подкрепено от неоспоримо добри мелодии, я прави естествена в кънтри радиото, но някои от най-големите имена в Нашвил са възмутени от идеята за австралиец, който нахлува на тяхна територия, и създават асоциация, чиято цел е да не допуска поп певци в техния жанр. Това не попречи на Нютън-Джон да спечели още няколко големи кънтри трофея.

Забележително е, че по-късно тя твърди, че не е знаела за ответната реакция.

"Пътувах и бях на турне, и чух за това след това, и чух, че Доли Партън и Лорета Лин са ме подкрепили, така че имах голяма съпорт".

По-трудно е било да се спечели влиятелната тогава (и преобладаващо мъжка) рок музикална преса, която е мразела очевидната й липса на "автентичност". В продължение на години тя отразяваше особено пестеливо това, което NME наричаше "ограничената ѝ сценична хореография, ужасната ѝ връзка, претрупаната ѝ изкуствена визия на съвършенство и полиране". Други се фокусираха върху външния ѝ вид.

"Коя певица най-много бихте искали да седне в скута ви?" - попита американското рок списание "Creem".

"Кони Франсис? (твърде стара) Шер? (твърде бананова). Отговор: Оливия!"

В личен план тя се възмущава от критиката, но никога не отговаря. Нямаше нужда. Хитовете продължаваха да се появяват - някои от тях, като "If You Love Me (Let Me Know)", и до днес са основни песни по носталгичните станции. Получава още награди, включително още три награди "Грами", а през 1979 г. е удостоена с орден на Британската империя. Но продажбите намаляват по времето, когато е включена в "Брилянтин" в ролята на девствената Санди Олсън, чиято чистота сатиризира носталгията на 70-те години по 50-те.

Първоначално тя се колебае дали да приеме, защото е на 29 години и ще играе 17-годишна: "Много добре осъзнавах ограниченията си."

Въпреки това тя договаря равностойно участие с Траволта и процент от приходите в замяна на изгоден хонорар от 125 000 долара.

Огромният успех на "Брилянтин" и топлите отзиви за собственото ѝ изпълнение съживяват кариерата на Нютън-Джон. Той проправя пътя към друго отклонение - ролята ѝ на преродена гръцка муза във филма "Ксанаду" от 1980 г. Тя получава средни отзиви, но всички останали аспекти на филма са критикувани, с изключение на саундтрака му в диско стил. От него излизат два големи (и отлични) сингъла на Нютън-Джон - заглавната песен, и "Magic". Песента и албумът "Physical" следват по-късно същата година. От албума са продадени 10 млн. копия, а видеоклипът към сингъла, в който Нютън-Джон е облечена в новаторска за онова време аеробно трико, получава награда "Грами".

"Physical" се оказва нейният комерсиален връх, като нито един от следващите ѝ проекти не се доближава до успеха му. Нютън-Джон и Траволта отново си партнират в лошо оценената романтична комедия "Two of a Kind" ("Добра комбинация" от 1983г.), а веригата магазини за дрехи на австралийска тематика, която тя основава същата година, фалира през 1992 г. Същата година тя е диагностицирана с рак на гърдата.

След успешно лечение тя издава няколко албума с лечебна тематика. През 2017 г. Нютон-Джон открива, че ракът се е върнал. Част от лечението ѝ се провежда в центъра за изследване на рака в Мелбърн, за чието финансиране е помогнала през 2008 г. Фондът на фондация "Оливия Нютън-Джон" подкрепя изследвания на лечението на рака с растителни препарати. През 2018 г. е публикувана автобиографията ѝ "Не преставай да вярваш", а две години по-късно тя е назначена за дама.

Първият брак на Нютън-Джон, през 1984 г., с актьора Мат Латанци, завършва с развод през 1995 г. Партньорът ѝ от 1996 г. нататък, операторът Патрик Макдермот, се изгубва в морето и се предполага, че се е удавил през 2005 г. Вторият съпруг на Нютън-Джон - Джон Ийстърлинг, за когото се омъжва през 2008 г., и дъщеря ѝ Клои от първия ѝ брак, й помагат да оцелее.

ЦИТАТИ НА ОЛИВИЯ НЮТЪН-ДЖОН

Щастлива съм и вярвам, че щастието поддържа младежкия вид.

Природата е най-красивото нещо, което имаме. По-добро е от изкуството, защото идва от създателя.

Обичам живота и вече нищо не ме плаши.

Семейство, природа и здраве - всичко заедно.

Все още не знам кой път е моят. ходя по него.

Харесвам моменти на тишина, когато няма никой, а животните са навсякъде, щастливи да ме видят.

Имам прекрасен живот, много успешен живот.

Моите спомени са вътре в мен – те не са неща или места – и мога да ги занеса навсякъде.

Нищо, което съм правил професионално, не дава усещането, което имах, когато пях с Джон Фарнъм през 2000 г. на Олимпийските игри в Сидни.