Омар Хаям става на 971 години

„Гугъл” отбелязва днес 971 години от рождението на един истински енциклопедист -  персийския поет, математик и философ Омар Хаям. Той е известен със своя "Рубаят"и афоризмите си.

Жанрът, в който се изявява като поет е рубаи - четиристишия, от които първите 3 реда се римуват. Биографията му е обвита в мистерия.

Хаям често се отклонява от догмите на исляма и се опитва да обясни явленията с природните закони, а не чрез участието на Бог.

Принуден е от властите да направи поклонение в Мека, за да се докаже като мюсюлманин.

Предлагаме ви началото на сборника „Рубаят“:

1

На философите не станах мил,

но види бог дали съм съгрешил.

Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,

дори не знам защо съм се родил!

2

О, колко мъдреци поглеждаха с печал

към тоз и онзи свят; и що? — Без жал

отнесе ги смъртта; безсмислени пророци —

днес тяхната уста е пълна с кал.

3

Ще дойде краят, но кога — кой знае?

Да пием вино — истината май в това е.

Не си лоза, глупако: от пръстта —

едва ли някой ще те откопае!

4

И все пак истина е, вдъхновено

в ума ми всичко беше прояснено,

но въпреки това ще ви повторя аз:

от виното не срещнах по-блажено.

5

През младостта се спусках неумел

към разни философи — и без цел

им вярвах… Но през същата врата

излязох, през която бях дошел.

6

Тревата виж, изгряла в пролетта,

над нея полегни с виновността:

защото — знаеш ли из чии красиви

любими устни расне бавно тя?

7

Не трябва, не мисли за утрешния час:

приятелю, живей под слънчевата власт.

Когато ний умрем, веднага ще догоним

избягалите векове пред нас.

8

От мисли, полусънни обкръжен,

аз чашата разбих опиянен;

а тя прошепна: „Бях аз като тебе

и ти ще станеш глина като мен.“

9

Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят,

връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад.

чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,

ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат.

10

Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак,

ако над моя поглед грее светото слънце като мак,

тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувам

на този, дето е от мене три пъти по-голям глупак.

11

И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава?

Една загадка притаена за всички мъдреци остава.

В кръга началото къде е? Къде е тънкия му край?

Ако отнякъде сме спрели, къде ще отшумим тогава?

12

Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е?

И няма път, и няма смях — но за света какво е?

Ний си отидохме — а той е бил и винаги ще бъде.

От нас дори не виждам прах — но за света какво е?

13

Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.

В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,

с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши

от глезена на някой беден, от черепа на някой цар.

14

Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам,

и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям:

отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,

а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.

15

Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив

А пиян — светът за мен е като винен свят мъглив.

Ала някъде в средата, имам малък светъл миг,

дето просто го обичам, че съм в него още жив.

16

Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод

и ни залива със неволи, и ни полива с глад и пот.

На каната и твойта чаша единствено се довери,

че между тях тече пенливо кръвта на нашия живот.

17

Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло

за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала.

Как ще живея утре? Всичко на виночерпеца ще дам.

Нали това светата майка не ми го е тъкала!

18

Залъгват ни: ще има в рая небесен хубави жени.

И много вино ще се лее сред вечерните механи.

Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо —

кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!?

19

От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт,

поне един дали намери спасение, обратен път?

Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя,

че няма връщане и няма ей тези радости отвъд.

20

Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст!

Бъди ти вечен самодържец — света разпни на кръст!

Със нищо по-различен няма да бъде твоят край:

три лакти бяло покривало и пет аршина пръст.