ООН: Глад мъчи 828 милиона души през 2021 г.

Броят на хората, засегнати от глад в световен мащаб, е нараснал до 828 милиона през 2021 г., което е увеличение с около 46 милиона спрямо 2020 г. и 150 милиона след избухването на пандемията КОВИД-19.

Това твърди доклад на ООН, който предоставя нови доказателства, че светът се отдалечава все повече от целта си да сложи край на глада, продоволствената несигурност и недохранването във всичките им форми до 2030 г., съобщава на страницата си Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).

Изданието за 2022 г. на „Състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в света“ (SOFI) представя актуална информация по темата, включително най-новите оценки за разходите и достъпността на здравословното хранене. Докладът също така разглежда начините, по които правителствата могат да пренасочат сегашната си подкрепа за селското стопанство, за

да намалят разходите за здравословни диети, имайки предвид ограничените обществени ресурси, налични в много части на света.

Докладът е публикуван съвместно от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО), Международния фонд за развитие на земеделието (IFAD), Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), Световната програма по прехраната на ООН (WFP) и Световната Здравна организация (СЗО).

Според числата делът на хората, засегнати от глад, е останал относително непроменен от 2015 г. до 2020 г, след което е скочил и е продължил да нараства през 2021 г. до 9,8 процента от световното население. Това се сравнява с 8 процента през 2019 г. и 9,3 процента през 2020 г.

Около 2,3 милиарда души в света (29,3 процента) са били с умерена или тежка хранителна несигурност през 2021 г. - с 350 милиона повече в сравнение с преди избухването на пандемията КОВИД‑19.

Близо 924 милиона души (11,7 процента от световното население) са изправени пред тежка продоволствена несигурност, което е увеличение от 207 милиона за две години.

Разликата между половете в продоволствената несигурност е продължила да нараства през 2021 г. 31,9 процента от жените в света са с умерена или тежка продоволствена несигурност, в сравнение с 27,6 процента от мъжете – разлика от повече от 4 процентни пункта в сравнение с 3 процентни пункта през 2020 г.

Почти 3,1 милиарда души не са могли да си позволят здравословна диета през 2020 г., което е със 112 милиона повече от 2019 г.

Това отразява ефектите от инфлацията в потребителските цени на храните, произтичащи от икономическото въздействие на пандемията от КОВИД-19 и мерките, въведени за нейното ограничаване.

Приблизително 45 милиона деца под петгодишна възраст са страдали от най-смъртоносната форма на недохранване, която увеличава риска от смърт при децата до 12 пъти.

Освен това 149 милиона деца на възраст под пет години са имали забавен растеж и развитие поради хронична липса на основни хранителни вещества в диетата си, докато 39 милиона са с наднормено тегло.

Постигнат е напредък по отношение на изключителното кърмене, като през 2020 г. близо 44 процента от бебетата под шестмесечна възраст са били изключително кърмени в световен мащаб. Това все още е под целта от 50 процента до 2030 г. Голямо безпокойство е, че две от всеки три деца не се хранят с минималната разнообразна диета, от която се нуждаят, за да растат и развиват пълния си потенциал.

В бъдеще прогнозите са, че близо 670 милиона души (8 процента от световното население) все още ще бъдат изправени пред глад през 2030 г. – дори ако се вземе предвид глобалното икономическо възстановяване.

Това е подобно число на 2015 г., когато целта за прекратяване на глада, продоволствената несигурност и недохранването до края на това десетилетие беше поставена в рамките на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.

В същото време, продължаващата война в Украйна, която включва два от най-големите световни производители на основни зърнени култури, маслодайни семена и торове, нарушава международните вериги на доставки и повишава цените на зърно, торове, енергия, както и готова за употреба терапевтична храна за деца с тежко недохранване.

Това се случва, докато веригите за доставки вече са неблагоприятно засегнати от все по-честите екстремни климатични явления, особено в страните с ниски доходи, и има потенциално отрезвяващи последици за глобалната продоволствена сигурност и хранене.

Този ​​доклад многократно подчертава засилването на тези основни двигатели на продоволствената несигурност и недохранването: конфликти, крайни климатични условия и икономически сътресения, съчетани с нарастващи неравенства, пишат ръководителите на петте агенции на ООН в тазгодишния предговор. Според тях, залогът не е дали трудностите ще продължат да се случват или не, а как трябва да предприемем по-смели действия, за да изградим устойчивост срещу бъдещи шокове.

Докладът отбелязва като поразително, че световната подкрепа за хранително-вкусовия и селскостопанския сектор е средно почти 630 милиарда щатски долара годишно между 2013 г. и 2018 г. Лъвският дял от нея отива при отделните фермери чрез търговски и пазарни политики и фискални субсидии.

Но голяма част от тази подкрепа не само изкривява пазара, а и не достига до много фермери, вреди на околната среда и не насърчава производството на питателни храни, които съставляват здравословна диета. Това отчасти е така, защото субсидиите често са насочени към производството на основни храни, млечни продукти и други храни от животински произход, особено в страните с високи и над средните доходи.

Оризът, захарта и месата от различни видове са най-стимулираните хранителни продукти в световен мащаб, докато плодовете и зеленчуците са сравнително по-малко подкрепяни, особено в някои страни с ниски доходи.

Данните показват, че ако правителствата пренасочат ресурсите, които използват, за да стимулират производството, доставката и потреблението на питателни храни, те ще допринесат за това здравословните диети да станат по-евтини, по-достъпни и справедливи за всички. Световната здравна организация подкрепя усилията на страните за подобряване на хранителните системи чрез данъчно облагане на нездравословните храни и субсидиране на здравословни опции, защита на децата от вреден маркетинг и осигуряване на ясни етикети за хранителните стойности, коментира генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус.

И накрая, докладът също посочва, че правителствата биха могли да направят повече за намаляване на търговските бариери за питателни храни, като плодове, зеленчуци и варива.