Отбелязваме 140 години от рождението на проф. Асен Златаров - основоположник на биохимията у нас

Отбелязваме 140 години от рождението на проф. Асен Златаров (Иван-Асен Златаров), който е забележителен учен, публицист и общественик, се съобщава в справка на отдела "Справочна" в Българската телеграфна агенция.

Проф. Иван-Асен Христов Златаров е роден в Хасково на 4 февруари 1885 г. Кръстен е в чест на победата на цар Иван Асен Втори в битката край хасковското село Клокотница. Баща му Христо Златаров е търговски служител, който известно време прекарва в Италия, участва в националноосвободителните борби, за което е заточен в Анадола, а след Освобождението на България е народен представител и адвокат. Майка му - Теофана, е дъщеря на видния възрожденец от Хасково Иван Минчев. Тя учи сина си на френски и руски език. 

Асен Златаров иска да учи медицина, но

заради крехкото си здраве се записва да учи химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Заедно с лекциите по химия слуша с интерес и лекциите по философия на проф. Иван Георгов и д-р Кръстьо Кръстев. През 1904 г. заминава за Женева, Швейцария, където през 1907 г. завършва висшето си образование по химия. Тук се среща с френския философ и историк Жан Жорес и възприема безрезервно идеите му. През май 1908 г. се завръща в България и през септември същата година е назначен за учител по химия в Пловдивската мъжка гимназия. След приключване на учебната година заминава на

специализация по химия на храненето и съдебна химия за една година в Мюнхен,

Германия, при проф. Т. Паул. Същата година става и доктор по химия и физика в Университета в Гренобъл, Франция, където защитава дисертацията си „Върху синтезата на някои нови багрила от групите на индулина и акридина“.

След специализацията си в Мюнхен в областта на броматологията Асен Златаров насочва научните си интереси и познания върху природни обекти от растителен и животински произход. През 1910-1911 г. той публикува „Приготовляване и състав на специфични български видове сирена“. Трудът е публикуван и на френски език, и съдържа резултати от

оригинални негови проучвания върху процесите на узряването с подробни описания на технологията за получаването на българското сирене и кашкавал.

Изследва хранителната и калорийна стойност на хранителните продукти, начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. През лятото на 1910 г. се завръща в България и става асистент по химия при проф. Пенчо Райков в Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. 

През 1921 г. излиза един от най-забележителните научни трудове на Асен Златаров - „Основи на науката за храненето“

През Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) Асен Златаров участва като инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война (1914-1918) той помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.

През 1920 г. е избран за частен доцент по биохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1922 г. - за редовен доцент по химия на храненето.

През 1921 г. излиза един от най-забележителните негови научни трудове - „Основи на науката за храненето“.

През 1924 г. е назначен за извънреден професор по органична и неорганична химия във Физико-математическия факултет, където чете лекции на студенти от сродните факултети - медицина, естественици, агрономи, ветеринарни лекари. Едва през 1935 г. той  e назначен за редовен професор и ръководител на Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет. 

Проф. Асен Златаров чете лекции по неорганична и органична химия, физиологическа химия, химия и биохимия на белтъците и наука за храненето, изнася многобройни беседи по натурфилософия. На лекциите му идвали не само студенти, но и ученици, учители и общественици. На сказките му в читалищата местата не стигали. Самият той казвал:

„Най-голямо удоволствие ми създава преподаването. Роден съм за учител, за преподавател…

Винаги, когато отивам на лекции, отивам като за пръв път и се вълнувам като абитуриент. И във всяка лекция, макар за десети път да излизам с нея, влагам нещо ново, търся…“.

Проф. Асен Златаров е химик, но през целия си живот създава и литературно творчество

Химик по образование, но с любов към литературата през целия си живот проф. Асен Златаров дели времето си между научноизследователската работа и литературното творчество. И в двете области постиженията му еднакво допринасят за неговото признание като учен, писател, публицист, поет и литературен критик. Още като ученик пише стихове. През 1905 г., когато е на 20 години, издава малката стихосбирка „Според настроението“ с под надслов „Волни стихове“ и с посвещение на титулната страница - „Наброски само за моите приятели“. Недоволен от напечатаната вече стихосбирка, Асен Златаров я изземва от книжарниците и я унищожава. 

През 1918 г. във в. „Пряпорец“ е отпечатана поемата му „Цветя за него“, излязла през 1919 г. в отделна книга.

Тогава е отпечатана и поемата му „Песни за нея“. И двете са подписани с псевдонима Аура, който става знак на поетичното творчество на Асен Златаров. Със същия псевдоним издава и две книги с лирична проза. През 1924 г. той става част от литературния кръг „Стрелец“, който включва още проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него, Асен Златаров издава романа си „В града на любовта“ (1927).

Асен Златаров притежава голям ораторски дар, научна ерудиция и богата обща култура.

За 10-25 години той изнася 1000 сказки и научни доклади, и оказва голямо влияние върху младежите с дълбокия хуманизъм на делото си.

На борбата за мир посвещава брошурата „Химическата война и гибелта на човечеството“, издадена през 1929 г. Философските си възгледи Асен Златаров излага в над 50 предговора, които пише към библиотеката „Натурфилософско четиво“, в статиите „Исторически материализъм и емпириокритицизъм“ (1911), „Маркс-Енгелсовият материализъм“ (1912), „Живот, старост и смърт“  (1911), „Що е живот и защо е смъртта“ (1930) и други. След посещението си в СССР, където участва в 15-ия международен конгрес на физиолозите, той пише публицистичната книга „В страната на Съветите“ (1936).

Ученият участва в редактирането на списания, но е и председател на Съюза на химиците в България 

Проф. Асен Златаров участва в редактирането на списанията „Химия и индустрия“, „Природа и наука“, „Наука и живот“. От 1929 до 1936 г. е председател на Съюза на химиците в България. От близо 80 научни публикации на проф. Асен Златаров, самостоятелно или в съавторство, с чисто химична тематика в областта на аналитичната химия са шест, а в областта на органичната химия - осем публикации. Останалите са крупни проучвания, свързани с броматологията, стимулацията и биохимията. 

Изучава розата, соята и японската гъба.

Открива чувствителна и специфична реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Сред научните му трудове са „Фитобиохимични студии (първа част, 1914, втора част, 1916-1925, на немски език), „Принос към въпроса за количественото определяне на фосфорната киселина в растителни вещества“ (1915), „Науката за храненето“ (сборник лекции, 1921), „Изхранването на България“ (1922), „Розата и индустрията за розово масло в България“ (1922). 

Проф. Асен Златаров изучава ензимохимията на тежките метали и стимулацията като процес на възбуждане на ензимните системи в покълващото зърно под действието на стимулантите. Три са неговите основни трудове в областта на стимулацията, в които той разкрива влиянието на химическите стимуланти и ги свежда до явление от сложен биологичен характер. Това са „Изследвания върху стимулацията на зърната чрез химикали“ (1925), отпечатан и на френски, и немски език през 1926 г., „Около една теория на живота“ (1926) и „Нови експериментални приноси за обяснение на влиянието на химическите стимуланти върху прорастване на семена и растения“ - доклад, изнесен на международния конгрес по химия в Мадрид, Испания, през 1934 г.  

В областта на биохимичните изследвания проф. Асен Златаров се интересува от влиянието на различните метални йони върху ферментната активност. Събраният експериментален материал и произтичащите от него изводи дават възможност да обнародва първите съобщения по „Биохимията на цинка и проблемите за злокачествените нарасти“ (1930). Същата година публикува на френски език статията „Цинк и рак“, а през 1933 г. в медицински седмичник във Виена, Австрия, той публикува статията „Биохимията на цинка и проблема за злокачествените тумори“. През 1935 г. проф. Асен Златаров публикува самостоятелната си работа „Опит за цинкова терапия на злокачествените нарасти“. 

Последната му научно-популярна беседа, която изнася през февруари 1936 г., е „Какво е ракът?“.

Болестта изненадва проф. Асен Златаров и той не успява да изнесе своята прощална лекция.

Последното му излизане пред аудиторията било делово, самият той се чувствал много зле, но студентите го изпратили с ръкопляскания. Една нощ преди смъртта си той пише своето писмо завет, в което казва: „Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко  прости, но важни неща: да ги имат като напътствие и като спомен от мен. Щях да им внуша, че трябва, като младежи, да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа.

Да обичат България - да я обичат чисто и предано, и никога от тази си обич да не правят кариера:

позорно нещо е професионалният патриотизъм - бива ли да се изкористява едно естествено и благородно чувство, което всеки честен човек трябва да притежава? Искал бих на тази младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! Нека работят да има у нас повече просвета, повече идейна, политическа, стопанска свобода. Да не се боят, че ще имат неприятности с ограничените, духовно слепите, чуждите на повиците на живота: идеалът всякога побеждава, стига да е смислен, висок и човечен".

Проф. Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г. от тумор в стомаха след извършената му операция във клиника във Виена, Австрия. На 27 декември 1936 г. тялото му е пренесено в България със средства, събрани с всенародна подписка, а погребението му в София се превръща във внушително всенародно поклонение, в което участват няколко хиляди души. През 1970 г. на негово име в Хасково е учредена награда, която се присъжда за високи постижения в областта на науката, литературата и изкуството на творци, родени в Хасково или създали произведения в града.

В Бургас държавният университет носи неговото име, както и Гимназията по туризъм.

На 29 май 2015 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Хасково“. На 30 декември 2024 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да преименува университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургаски държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров". За промяна в наименованието е взето решение от Академичния съвет на университета, както и от Общото събрание на висшето училище.