Отчаян зов: Помогнете на Ева да оцелее

Ева от Добрич се нуждае от нашата помощ, за да оцелее. Момичето била много талантливо дете. От 5-годишна свирела на пиано. Участвала в концерти. Рисувала много добре и спечелила няколко конкурса с рисунките си. Пишела стихове и есета, с които също се явявала на конкурси. Пълна отличничка, нямало предмет, който да я затрудни. Научила се да чете много рано, на 3 години и 10 месеца.

Обичала да чете книги и списания, особено енциклопедии. Интересувала се за причините, пораждащи физичните и химичните явления. Държала много да има микроскоп, интересувала се от растенията и искала да има своя мини-оранжерия, за да наблюдава как поникват и се развиват растенията.

Катастрофата обаче преобръща живота на Ева и нейната майка. Трагедията застига семейството на 23 октомври 2011 година. При зверския сблъсък бащата на Ева загива на място, а тя е с тежка черепно-мозъчна травма. Следват множество операции, но момичето остава на легло и неподвижно. Пропуснахме абитуриентския бал, юбилея на 20 години, споделя пред Про Нюз Добрич майка й.

Ева не може да говори, но комуникира с Надежда с мигане на очи. Чува и разбира всичко, но, най-тежко за майката е, че не може да й помогне. Лекарите от години са отписали младото момиче. Но Ева не се предава и продължава с крехкото си тяло борбата за всяка глътка въздух и ден живот.

След катастрофата Ева е в тежко състояние с мозъчна травма. След серия от операции е стабилизирана, но не може да се движи и говори. Сега е почти на 21 години, но е напълно обездвижена, без да може да издаде дори звук. Животът й е низ от страдания. Майката, Надя, е също в тежко здравословно състояние, тъй като вследствие на големия стрес прави инсулт и се налага мозъчна операция.

След като близки разпращат епикризата на Ева в много клиники в чужбина, от няколко места дават надежда, че състоянието й може да се подобри. В рамките на организирана през 2016 г. кампания добри хора събират необходимите пари.

„Операцията на Ева не се проведе, въпреки че очакванията бяха големи. В клиниката в Истанбул бяха обещали, едва ли не, да направят чудеса. Но, професорът отказа да я оперира, тъй като Ева бе много слабичка. Там са я претеглили и се е оказало, че тежи едва 27 кг. Професорът преценил, че с това тегло едва ли ще издържи упойката”, обясни Надежда.

„Върнахме я от Истанбул, не само без операция, но дори и с увреждане. Един от  рехабилитаторите бил малко груб и контузил Ева – или е счупил ръката, или я е измъкнал от рамото или лакътя. Но, Ева беше с много силни болки. Когато й стиснехме ръката, тя се дърпаше, почервеняваше и се изпотяваше от болка. Чак косата й се изпотяваше. Толкова силна бе болката. С течение на времето ръката явно спря да я боли, защото вече не реагира по този начин. Но, общото й състоянието се влошава. Костите й започват да се изкривяват. Ръката, която не беше контузена, се изкривява трайно от лакътя и от рамото. От пет години китките й са изкривени, също пръстите на ръцете и ходилата на краката. Сега започват да се изкривяват ръцете. Най-лошото е, че се изкривява и вратът”, споделя отчаяната майка. Храненето е със сонда с гастростома, а храната се пасира, прецежда и се впръсква през сондата с голяма спринцовка.

В началото лекарите твърдят, че Ева е в будна кома. Надежда обаче не е сигурна. „В „Пирогов” й даваха много силни успокоителни три пъти на ден, особено за дете и то на такива килограми. Там уточниха диагноза „будна кола”. Когато се прибрахме в Добрич, спряхме тези лекарства и изведнъж Ева се събуди от будната кома. Според мен, след спирането на лекарствата, тя е спряла да спи. Един човек в будна кома не би могъл да реагира така, както Ева. Тя разбира всичко и се опитва по всякакъв начин да контактува. Измислили сме си сигнал да отговаря с „да” или „не” – с поклащане на глава или стискане на очи. Когато й е мъчно, плаче. Когато нещо я притеснява, променя физиономията си, става тревожна, напрегната. Когато й кажем нещо смешно, тя се смее. Това не може да го прави човек в будна кома”, твърди Надежда.

Миналата седмица майка й купила значки на любимата певица на Ева – Хана Монтана. Сложила си такава значка, дала и на жените, които се грижат за Ева. Още като видяла първата значка на блузата на майка си, Ева разтегнала уста в голяма щастлива усмивка, а когато и всички останали жени се появили със значките и казвали на Ева – “Ние сме от клуба на Хана Монтана”, Ева била на върха на щастието.

Тези мигове обаче са рядкост. По-често в дома се настанява болката и отчаянието. Надя е много огорчена от факта, че лекарите буквално са отписали детето й. „Когато отида при невролог или друг лекар, те реагират така, сякаш искат да ми кажат, че детето си отива и няма оправяне”, споделя тя.

От няколко години от Бърза помощ отказват да се отзоват, когато разберат за кой адрес е повикването. „Когато дойдоха за последен път, след като Ева получи тежък гърч, докторката каза, че нищо не може да направи, освен да й бие „Диазепам”. Но, „Диазепам” имам и аз – и на ампули, и на хапчета. Тя нищо повече не можа да направи. Когато следващия път се обадих в „Бърза помощ”, щом операторът разбра за кого става въпрос, каза, че те не могат да помогнат с нищо.

Тогава Ева се задушаваше от секретите от трахеостомата. Разполагали само с трима фелдшери, които не могат да направят нищо. Препоръча ми да наема линейка и да заведа детето в Спешното отделение, а там ще извикат специалист – реаниматор. За щастие, Ева успя да продиша и нещата се разминаха. През последните години може да се каже, че не ни обслужват. Миналата година Ева получи пневмония. Обаждах се неколкократно на личната лекарка, но тя не ми вдигна телефон. Принудих се да наема линейка. Заведох Ева в Спешното отделение, където установиха, че има пневмония и я приеха в болницата. Там я лекуваха с антибиотици. Закрепихме положението. Миналата година пак имахме проблем с дебелото черво. Пак се обаждах на личната лекарка няколко пъти. Тя отново не ми вдигна. Наложи се с линейка да я заведа до болницата и от там я настаниха в отделението”, разказва майката за безизходицата, в която е попаднала.

След кръвоизлива в мозъка и направената операция на главата, Надежда не може да работи. Стои у дома и се грижи за Ева, доколкото може. Заради здравословното си състояние обаче й е много трудно. Затова е наела жени, които й помагат през деня и през нощта в грижите за момичето. Понякога й е толкова зле, че се налага жените, които обслужват Ева, да се грижат и за Надя. „Случвало се е да не мога да стана от леглото, за да отида до тоалетна и жените ми носят подлога в леглото”, споделя майката.

Всеки месец разходите им са около 3000 лева – за лекарствата, за храната, за жените, които се грижат за Ева. Голяма част от средствата отиват за медикаменти. Последното лекарство, изписано за декубиталните рани на Ева, е спрей със сребърни йони, само единият флакон от който струва 35 лева, но свършва много бързо. Освен това, лекарствата и за двете, се купуват без рецептурна книжка, тъй като не се покриват от здравна каса, обяснява Надя.

Досега успявала да се справи финансово. Използвала е половината от парите, които застрахователната компания изплатила на Ева. След като клиниката в Истанбул отказала да направи операцията, част от събраните пари останали. Но, вече и те са свършили. Сега ползват пари от сметката на майката на Надя, но и те са на изчерпване. Остават половината от парите от застраховката на Ева. Надя няма представа за колко време ще стигнат. Но е наясно, че, когато и те свършат, двете няма да има с какво да живеят. Единственият им шанс да оцелеят е отново добри хора да им подадат ръка.

Всеки, който желае да помогне на двете жени, може да направи дарение по сметката:

Експресбанк

BIC: TTBBBG22

BG95TTBB94001526840077

Надежда Петрова Георгиева

За преводи от чужбина името е Nadezhda Petrova Georgieva

PayPal [email protected]