Отиде си Георги Ангелов, за когото киното бе Бог

Бохемът чешит бе наричан "най-известния киноман в България"

Легенди
13:17 - 22 Август 2019
6859
Отиде си Георги Ангелов, за когото киното бе Бог

Отиде си кинокритикът Георги Ангелов. Тъжната вест съобщи във фейсбук неговият първи братовчед Кин Стоянов. В родната кино гилдия 72-годишният Жоро Ангелов бе популярен като най-известния киноман у нас, а и на Балканите. Той не пропускаше премиерна прожекция, водеше собствена класация на филмите, излезли през годината, като по време на живота си бе изгледал над 25 хиляди филма.

"Киното е всичко за мен – и Бог, и дявол, и професия, и мечта”, каза приживе Георги Ангелов, който стана главен герой на документалния филм, посветен на него “Един киноман в началото на века” на режисьора Петър Одаджиев.

Кинокритикът е син на проф. Ангел Ангелов и сестрата на Радой Ралин - Събина - по-малко известна като поетесата Ангелина Браилска, сподели Кин Стоянов - син на знаменития поет сатирик. "И приживе Бате Жоро носеше душата на ангел. Сега ще се представи пред Бога, за да бъде заедно с вуйчо си Радой Ралин - Димитър Стефанов Стоянов", тъжи Кин Стоянов.

"Бог да го прости Жоро, един добър човек, незлоблив, обичащ и разбиращ само едно - кино, във всичките му измерения и прояви. Чудак и рядък феномен на човешката справедливост. Невъзприет от гилдията за сериозен, защото просто беше бохем... кинобохем. В киното, от което не остана нищо, освен старото му название. А Жоро обичаше старото, истинското", сподели приятел и колега на Георги Ангелов.


Георги Ангелов казваше за себе си, че “принадлежи към сдружението на българските кинокритици, но не се чувства нито критик, нито журналист.” Той е завършил педагогика в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Работил е в Българска национална филмотека, пише за различни издания.

“Като всяко дете ходех в кварталното кино. В кино “Влайкова” в центъра на София се промъквахме през мазето, по водосточната тръба, преобличахме се като възрастни с бомбета, само и само да гледаме филми, които са забранени за ученици.” – спомня си Георги във филма “Един киноман в началото на века”. – “Но в един момент започнах да се замислям, да гледам и по-сериозни филми. Правя си класация от 1963 година, когато на първо място бях поставил суперпродукцията “Троянската война”.

На следващата година първата позиция беше за италианския “Ръце над града” – дълбоко политически, арт-филм. За една година съм изживял тази еволюция, четейки издания за киноизкуство и филмови новини. Полека-лека започнах да се насочвам към по-трудните и специфични филми и вече като студент правех така, че всичко се въртеше около киното. Дори курсовата ми работа, макар че учех педагогика, беше посветена на киното - “Кино, училище, възпитание”. В този период в България беше подета една инициатива по примера на страни като Унгария, Полша и др., за откриване на студийни кина и въвеждане на киното в училище. За съжаление това не стана.”

“Въобще не претендирам да съм най-големият български киноман или да съм гледал най-много филми – добавя още той. – Особеното при мен е, че всяка съзнателна минута от живота ми е свързана с киното. Сега вече съм инвалид и може би единствената ми работа е да ходя на кино, но и когато съм работил, когато съм се грижил за родителите си, не съм изпускал филм. Всеки човек, по един или друг начин, е способен на една голяма любов. Тя може да бъде към човек, предмет, към професията. При мен е към киното!," разкри приживе пред БНР Георги Ангелов.



На снимката горе: Рисунка на Георги Ангелов,
дело на директора на Единбургския фестивал Шейн Даниелсен