Отиде си най-известната природозащитничка в историята
Приматоложката Джейн Гудол, разкрила и тайните на шимпанзетата, почина на 91 години
Джейн Гудол, видна природозащитничка и приматолог, водещ световен експерт по шимпанзетата, почина на 91-годишна възраст, съобщи Би Би Си. Нейната смърт бележи края на едно забележително пътуване, в което науката и любовта към природата вървяха ръка за ръка.
Наблюденията на Джейн Гудол помогнаха да се разкрие колко тясно свързани са хората с шимпанзетата. През 1960 година тя предприема първото си изследователско пътуване до джунглите на Танзания и става първият човек, регистрирал как животно използва инструмент. Тогава голямо мъжко шимпанзе, което тя кръщава Дейвид Грейбърд, изкопава термити с помощта на пръчка.
Дотогава се е смятало, че само хората притежават интелект, достатъчен за подобно действие. Нейните трудове бързо намират път до водещите научни списания, а през 1965 г. тя излиза на корицата на "Нешънъл Джеографик", откривайки пред широката публика емоционалния и социален живот на приматите.
Извън научните открития Джейн Гудол работи неуморно по проекти за опазване на природата по целия свят. Тя създава инициативи и институции, които вдъхновяват поколения млади хора да обичат и защитават планетата.
Д-р Гудол е починала от естествена смърт, докато е била в Калифорния на обиколка с лекции в САЩ, според изявление на Института „Джейн Гудол“. За мнозина тя беше символ на лична отдаденост, превърнала се в глобална кауза.
Новината за смъртта ѝ предизвика реакции от най-големите международни организации. От ООН заявиха, че скърбят за загубата на д-р Гудол, отбелязвайки, че тя „е работила неуморно за нашата планета и всички нейни жители, оставяйки изключително наследство за човечеството и природата“.
Организацията „Грийнпийс“ също изрази своята скръб, наричайки я „един от истинските гиганти на опазването на природата на нашето време“.
Джейн Гудол е родена през 1934 г. в Лондон. Тя често споделяше, че очарованието ѝ от животните започнало още в детството, когато прочела книги като „Историята на д-р Дулитъл“ и „Тарзан“ – вдъхновения, които по-късно щяха да определят пътя на целия ѝ живот.
