Отива ли си Ердоган?

Стъпка по стъпка през последните 20 години Реджеп Тайип Ердоган затягаше хватката си върху властта в Турция. Той маргинализира политическите си противници, прочисти армията, съда и полицията, взе страха на пресата, ревизира конституцията. И обеща на страната Светло бъдеще.

Всички наблюдатели останаха шокирани, когато на местните избори в неделя неговата Партия на справедливостта и развитието загуби контрола не само над столицата Анкара, но и вероятно над икономическия и обществен център на Турция – Истанбул.

Резултатите на ПСР всъщност са доста добри, но случилото се спокойно може да бъде определено като най-големия политически трус край Босфора през новото хилядолетие. Реджеп Ердоган беше смятан от съюзници и врагове за безспорния водач не само на Турция, но и символ на стабилността в региона. Какво се промени в последните месеци?

Два фактора стоят в основата на промяната – безвъзвратно затъващата турска икономика и отлично организираната и дисциплинирана опозиция – нещо, срещу което Ердоган не се беше изправял досега.

Местните избори бяха подложени на изключително безкомпромисен мониторинг от страна на местни и външни наблюдатели, а застъпниците на опозиционните партии спяха върху чувалите с бюлетини, за да не допуснат гаулайтерите на ПСР да манипулират вота.

„Отговаряхме с живота си, че този път никой няма да пипне урните”, твърди Илайда Кочоглу, 28-годишната зам.-председателка на истанбулския клон на опозиционната Републиканска народна партия. – „Хванахме Ердоган по бели гащи, със сигурност не е очаквал да сме толкова решителни и подготвени.”

Резултатите едва ли означават рязка промяна на политическата обстановка в Турция. Президентът има още 4 години от мандата си начело на страната и по всяка вероятност ще продължи да промотира традиционните ислямски ценности за сметка на секуларизма и да се сближава с Русия. Изборите обаче показа, че Ердоган не е неуязвим.

„Това е истинска катастрофа за него, най-големият му провал”, потрива ръце Аслъ Айдънтасбаш, дългогодишен дипломат, намерил днес убежище в Европейския съвет по международни отношения. – „Бронята му е пропукана, сега само трябва процепите да се разширят.”

Големият проблем на Турция обаче си остава рецесията, колкото и Реджеп Ердоган да твърди, че тя е плод на външни фактори и няма нищо общо с икономическата му политика. Безработицата надхвърля 10%, а сред младежите под 30 години е повече от 28. Турската лира загуби една трета от стойността си в последната година и продължава да отслабва. Инфлацията е 20%.

Доминацията на Ердоган в обществения живот на Турция стигна своя апогей след странния опит за военен преврат, който той опита да припише на отдавнашния си враг в изгнание Фетуллах Гюлен. Успехът му обаче се дължи до голяма степен и на нескопосаната и разпокъсана опозиция, която сама му предостави ключовете от президентския дворец. Републиканската народна партия, Демократичната партия на народите и дори крайната Партия на националното действие отблъснаха собствените си симпатизанти с пасивност, колаборационизъм и мълчание, особено по време на гоненията на журналисти и магистрати, които управляващата ПСР регулярно организира.

„Направихме огромна грешка да градим образа на Ердоган като на луд диктатор, откъснал се от народа. Напротив – той е умен и ловък политик и трябва да бъде победен със собственото му оръжие”, казва Илайда Кочоглу.

Президентът призна веднага неизгодните резултати от местните избори и това беше единственият му полезен ход. Така той утвърди легитимността на избирателната система, която го държи на власт, вместо да разклати устоите на политическото статукво. Играта на шах продължава, а следващите избори за чак след четири години. Всичко може да се случи за толкова време.

Карлота Гал, шеф на кореспондентското бюро на „Ню Йорк Таймс” в Истанбул