Какво се случва със "златното поколение"?

Времето започна вече да отмива спомените за онова американско лято през 1994-а, което всички наричаме лудо. Да, беше лудо, защото нашите национали ни зарадваха, България изпадна в делириум, радвайки се на успехите на Пеневата чета.

По нищо не личеше, че тази дружина впоследствие ще се превърне една разпасана команда в живота. Всеки от тях пое по свой път, една останаха приятели, а други си обръщат главата на другата страна, когато срещнах по коридори и улици някои от бившите си съотборници, с които записаха имената си със "златни" букви в родната футболна история.

Да, те бяха наистина "златно" поколение, бяха издигнати на пиедестал, но всичко започна да се руши на европейското през 1996 година, когато раздорите бяха започнали да стават факт, особено с желанието на някои ръководни органи да махнат Димитър Пенев. В този период неговият племенник - Любослав, реши да изрече онази крилата фраза за супата и духането.

Както и да е, минало - заминало...

Но къде са сега героите от САЩ`94 и какво се случва с тях към днешна дата?

Няма как да не започнем с архитекта на онзи славен отбор - Стратега от Мировяне. Димитър Душков Пенев навърши 80 години това лято и го отпразнува със стил - голяма сбирка във Военния клуб в столицата - събитие, на което присъстваха и някои от онзи отбор, които се класира за Америка след лудия мач на "Парк де Пренс".

Пената си гледа старините, няма ден, в който да не отиде до "Армията", да инспектира строежа, да навести отбора на базата в Панчарево. Не случайно всички го наричат "Мистър ЦСКА". Той си е все същият по дух - майтапчия, усмихнат, но не е в най-доброто си здравословно състояние. Преди време започна да се бори със заболяване, заради което посещаваше болници на определен период от време. Поотслабнал е доста, но все още се държи, не изпуска руля в бурното море на живота.

Празненството по случай неговия юбилей беше и едно от последните събития, свързани с него и което Любо Пенев посети. Сякаш Ел Голеадор да покаже, че все още е в добри отношения с чичо си, независимо от други противоположни твърдения.

Е, сега Любослав Младенов Пенев има една важна задача - да се изправи срещу коварна болест, пратила го в клиника в Германия. Рак на бъбрека го тормози със страшна бързина, но мислите на българите са свързани с него и молитви той да преодолее тази битка!

Любо Пенев вкарваше много голове като футболист - с екипите на ЦСКА, Валенсия, Атлетико Мадрид, Компостела и Селта, "взривявайки" трибуните на легендарни стадиони и разписвайки се срещу именити отбори, доказвайки класата си, с която остави трайна диря в Испания.

Реализираше и с националната фланелка, но умееше и да подава. Да, без неговия пас към Емо Костадинов срещу Франция в последните секунди нямаше да има САЩ`94.

Не дойде на бенефиса на Христо Стоичков по случай 50-годишнината на пловдивчанина...

Пропусна САЩ'94 заради онкологично заболяване на тестисите. И легендарният голмайстор го преодоля!

Преди дни беда връхлетя и Борислав Михайлов - капитанът на България в онзи период, стражът, който на вратата направи чудеса, особено при дузпите с Мексико, пратили ни срещу Германия впоследствие.

Михайлов - един от легендарните футболисти на Левски, дал много на "сините" и на националния отбор, беше приет в болница по спешност - с инсулт. 62-годишният бивш играч е бил вкаран в медикаментозна кома и от този момент няма повече никаква информация какво е състоянието му.

Под негово ръководство, като резидент на БФС в продължение на 14 години, "лъвовете" не се класираха на нито един голям форум, а той си навлече омразата на родните привърженици, особено с някои изцепки на публични места.

Един от "компютрите" в отбраната ни - Петър Хубчев, също има почти сходна съдба с гореспоменатите имена. През 2024-а той призна, че е диагностициран с рак и се бори с коварната болест във Франкфурт, където премина част от кариерата му.

"Моето верую е - моля се всеки ден да има утре. Няма смисъл да се оплаквам и отчайвам. Имам един единствен изход, то е да продължа да изпълнявам това, което лекарите ми казват, и да имам късмет", призна Петьо през април тази година.

В периода 2016 – 2019 г. беше селекционер на националния отбор.

Друг от героите от САЩ'94 - Ивайло Йорданов, продължаваше да се бори всеки ден за живота си. Футболната легенда преди много години бе диагностициран с множествена склероза.

Това предизвикателство обаче е далеч по-незначително в сравнение с две други в живота на футболната легенда. Първата е през 1995 година - тогава оцелява като по чудо в тежка катастрофа. Диагнозата е смразяваща - счупен прешлен.

В "Пирогов" искат да го сложат в корито, което означава, че скоро няма да се върне на терена. Тогавашният му клуб Спортинг обаче взема нещата в свои ръце. Прибира си го и след шест месеца Ивайло започва да тренира отново. Играе със специален корсет, за да пази гърба си.

Две години по-късно съдбата отново го поставя на изпитание. След лагер с националния отбор, Ивайло не се чувства добре - трудно движи единия си крак. Следва серия от тестове, след което се изправя пред лекаря. "Ще се мре ли?", пита Ивайло.

Отговорът, който следва, би извадил всеки извън релси - множествена склероза! Болест, за която все още няма лек.

Йорданов днес се поддържа с лекарства и е принуден да се снове постоянно между България и Португалия, защото в Лисабон е лекуващият го лекар.

В момента е помощник в националния на Александър Димитров - позиция, която заемаше и през 2004 – 2006 г.

Халфът от Самоков, известен още като Компира, подаде онзи фамозен пас, извел Стоичков на стрелкова позиция срещу Мексико и Камата реализира!

Иво Йорданов е скромно и добро момче, името му не е опетнено, както на някои от други от тази генерация.

На 13 февруари 2016 година България беше покосена! Покосена от новината за внезапната смърт на Трифон Иванов. Защитникът, който стряскаше противниковите нападатели и умело си партнираше с Хубчев вв центъра на отбраната, почина от инфаркт.

Дотогава 50-годишният Туньо беше футболен функционер в Зоналния съвет на Велико Търново, но след американското лято той продължи да бъде земен, да живее скромно и да бъде обичан от всички. Иванов е единственият от този славен отбор, който не е сред живите...

Какво се случва с останалите основни фигури?

Христо Стоичков – емблематичният №8 беше един от най-важните в нашия състав, стана и голмайстор (б.а. - заедно с Олег Саленко), на Мондиала през 1994-а, реализирайки шест попадения в противниковите врати.

"Златната топка" от същата година работеше като телевизионен анализатор за Univision, а сега е на пост във ФИФА. След отпадането ни от Евро`04 той смени Пламен Марков на треньорския пост и са задържа начело на "лъвовете" в периода 2004 – 2007 г.

След това за кратки периоди беше треньор на Селта, Мамелъди Съндаунс, Литекс и ЦСКА, но без особен успех, затова и се насочи към коментаторството. Когато беше в Ловеч отношенията му с Борислав Михайлов се изостриха, като Камата си позволи да отправи силни думи срещу своя бивш съотборник в националния, като дори заяви, че ако го види навън, ще го пребие. Не избегна и употребата на Перуката...

Наскоро "ледът" между двамата беше стопен, като с още свои съотборници от САЩ`94 "заровиха томахавките" и основаха Фондация "Национали`94".

Стоичков си остана добър приятел с Красимир Балъков, с когото поддържат страстта си към голфа, организирайки дори турнири. Бала беше "мозъкът на халфовата ни линия", световно призната класа. Не случайно двамата с Ицо Стоичков попаднаха и в идеалния отбор на Мондиал`94.

Той направи блестяща кариера в Щутгарт, а като треньор беше начело на Черноморец Бургас, Литекс, както и национален селекционер (2019 г.).

Йордан Лечков – офанзивният халф, който покоси Германия на четвъртфинала, а всичко това му изигра лоша шега и той беше махнат от Хамбургер. След 1994-а игра за Олимпик Марсилия и Бешикташ, но навсякъде си тръгна със скандали. Беше кмет на Сливен, където името му пак беше замесено в проблеми в града.

На 2-и ноември 2003 г. Йордан Лечков Янков е избран за кмет на родния си град, като печели с 900 гласа от ромския квартал "Надежда", в които избирателната активност е най–висока около 21:00 часа, поради голямото струпване на закъснели избиратели.

Година по-късно, повече от 12 месеца, след като Общинският съвет е одобрил победителя за концесията, най-после е сключен договора между ГД "Спорт палас" и община Сливен.

Впоследствие ситуацията се променя, защото община Сливен, представлявана от Йордан Лечков сключва договор с гражданско дружество, в което участва... самият Йордан Лечков.

През май 2025-а инцидент с домашен любимец предизвика вълна от обществено недоволство в Сливен, след като две немски овчарки, собственост на бившия национал Йордан Лечков, нападнаха малко кученце на спортно игрище в града. И гражданите пак въстанаха срещу човекът, когото Венцеслав Стефанов нарече "какадуто" заради начина му на обличане.

Дълги години беше в Изпълкома на БФС, вицепрезидент. Постоянно обвиняваше националите за резултатите, заформи и здрав скандал с Димитър Бербатов.

Свети Емил - така нарекохме героя от "Парк де Пренс", откъснал главите на "петлите" с двете си попадения и подпечатал визите ни за САЩ. Той влезе в конфликт с някои бивши съотборници, а Любо Пенев разкри в предаването "120 минути", че Емил Любчов Костадинов обичал да си поспива, а също така, че бил и неграмотен!

На световното първенство във Франция през 1998-а Костадинов е автор на единствения и последен гол за България на мондиал, разписал се при позора срещу Испания (1:6).

В кариерата си защитава честта на ЦСКА, Порто, Депортиво Ла Коруня, Байерн, Фенербахче, Тигрес, Майнц.

Емо Костадинов е първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с Байерн Мюнхен.

Дълги години беше на шефски пост в БФС, а преди това името му беше замесено и с фалита на родния му ЦСКА.

Цанко Цветанов беше нашият ляв защитник в Америка, в момента е помощник на Станимир Стоилов в Гьозтепе. От другата страна на отбраната беше Емил Кременлиев, който в кариерата си игра и за Левски, и за ЦСКА. В момента е спортен директор и шеф на ДЮШ в Арда.

Златко Янков, известен като Фара, даде онзи пас на главата на Лечков, който с голи си детронинра световния шампион Германия. Без него нямаше как в средата на терена. Живее си в Бургас, не се занимава активно с футбол, но продължава да е добряк и скромен човек.

Даниел Боримиров е халфът, който вкара едно от попаденията за първата ни победа ва световно първенство - срещу Гърция при 4:0. Реализира и дузпа срещу Мексико.

В открита война е срещу бившия си съотборник и приятел в Левски - настоящиет президент на БФС Георги Иванов.

"Гонзо е неук! Проверете в архивите на Инспектората по образование в Пловдив дали роденият през 1976-а Георги Александров Иванов има средно образование! Бе, той може и основно да няма! Бил е безобразно слаб ученик. Пълен неграмотник. Двойкаджия. Сричал е, подсмърчал е на дъската, когато учителите са го изпитвали. Трагедия!", сподели преди време той в интервю.

В момента е изпълнителен директор на Левски, дърпа конците на "Герена" заедно със Сираков.

Наско бойкотира мача на "Парк де Пренс", но Пената го взе за САЩ`94. Направи дузпи срещу Гърция и Италия, реализирани от Стоичков, вкара втория гол срещу Аржентина в груповата фаза, пратил ни напред в елиминациите отвъд Океана.

В момента е мажоритарен собственик на Левски, но феновете са разделени, когато трябва да се дискутира нещо, свързано с името му. Известен с пристрастеността си към покер, казина и хазарт, а също така и с "40-годишното приятелство" с Борислав Михайлов.

Бончо Генчев - стана шампион с Етър, игра у нас още за ЦСКА, но направи кариера в чужбина - Ипсуич и Спортинг Лисабон, като той е първият българин, играл във Висшата лига на Англия. В Америка вкара дузпа срещу Мексико.

Със своя бивш съотборник Илиян Киряков дълги години играят в различните генерации на Етър, а после и в националния отбор.

Двамата за известни периоди работиха като функционери във Велико Търново, като Генчев беше по-деен. Сега Кирячето, който преди време се скара със Стоичков, въпреки че Камата е причината да бъде взет за САЩ`94, стана известен на мондиала с онзи кадър с Балъков...

Останалите, които също бяха част от онзи отбор, но почти не "помирисаха трева", продължават да бадът свързани с футбола, или пък не...

Пламен Николов – вратарят с №12, който смени Михайлов на полувремето в мача за 3-4 място срещу Швеция (0:4); Николай Илиев опита да спечели с Любо Пенев властта в БФС, но се провалиха срещу Боби Михайлов; Ивайло Андонов, Георги Георгиев, Петър Михтарски, Велко Йотов, Петър Александров. Последните двама продължават да работят в чужбина и се занимават с футбол - Йотов в САЩ, а Александров в Швейцария.