Откриха северната крепостна стена на Сердика

Хотел никне на мястото на римските останки в столицата

У нас
14:49 - 08 Август 2019
3428
Откриха северната крепостна стена на Сердика

Части от две укрепителни стени на Сердика разкриха археолозите от Музея за история на София. Става дума за северната крепостна стена, както и още една външна (протеихизма), която е била пред нея. Разкритият участък от укрепителната система на Сердика е с дължина около 30 м и е изключително добре запазен, като на места височината достига до 2,5 м. Това съобщи зам.-кметът по култура и образование на София доц. Тодор Чобанов.

Римските останки се намират в частен имот на ул. "Екзарх Йосиф" 35. Плановете на собственика на терена са там да построи хотел. Той обаче е длъжен да ги запази изцяло и да ги впише в новата сграда. По подобен начин преди години бяха съхранени други останки от античния град в хотел "Арена ди Сердика".

"Изключително рядко и необичайно откритие е външната стена, защото обикновено тя е била разрушавана първа при нашествия. В последните 20-30 г. не сме проучвали подобен обект. Той може би е съпоставим само със Западната порта. Знаете, че Сердика е била здраво укрепена, като укрепителната й система започва да се изгражда още през II век", каза доц. Чобанов.

Проучванията на обекта са започнали още в края на 2017 г. Според археолозите двете укрепителни стени са изградени в този им вид през VI век. Между двете стени е открит античен канал, който вероятно е имал отводнителни функции. 

При проучванията на обекта са открити фигурка на Ерос с факла, матрица за монети от времето на император Септимий Север и патера (съд за религиозни обреди) с дръжка във формата на глава на прасе. Те могат да се видят в музея на София.  

В момента с финансовата подкрепа на Столичната община продължават проучванията на неолитното селище в "Слатина", където бяха открити най-древните погребения по тези земи, както и неолитни жилища с големина от 300 кв. м; на една от най-големите римски вили, която е била защитена с крепостна стена и се намира до с. Мировяне и на късносредновековния некропол при Кремиковския манастир.