Седмицата: АБ(безВ) ли ще се казва Румен-Радевата партия?
Абе що за политика(и), когато „проблемите“ (в смисъла на неприятности, трудности, мъчнотии) ти ги стоварва „опозицията“. Тази дето по подразбиране, по принцип, в нормално състояние политически има задачата тъкмо да не дава на властта да създава тия проблеми – неприятности, трудности, мъчнотии. И то не „нечий“ електорат, а основополагащо – примерно на цялото народонаселение взето заедно. Ми (не)политика, кво друго ще да е!
Тъкмо туй политически се изтъпанчваше и делник, и празник през изминалата седмица. И както го рекоха именно политолози, точно опозиционните политици не искали „да се асоциират“ едни с други. Проблемът бил, че „в опозиционното поле „Възраждане“, ПП-ДБ, и (особено) президентът Румен Радев (в качеството му на бъдещ политик, явно) - всеки играе за себе си и не се вижда потенциал за общ фронт“. Което на кого им идва дюшеш – еми на управляващите. Но това е друга тема, че тъкмо в момента все пак някаква редовна власт се е „асоциирала“. И ако разчитаме на (не)асоциираната опозиция, току виж тая година (цялата 2025-а!) минем без предсрочни избори с цел „асоцииране“ на пореден „нередовен“ парламент.
А защо да не разчитаме, след като всичките (ни) опозиции в едно са „обединени“ – да си го мерят (пак според политолози) от едната страна коя е по-по-източна, а от другата страна коя е по-по-западна. И в крайна сметка все стигаме до оная „нецензурната“, но пък правдива тъкмо по детски детска броилка: „Изток, Запад, Север, Юг – баба ти с*ре тук“. Пък когато толкова много опозиционни „баби“ все на едно място таковат, повече от сигурно ще е, че ще родят нещо хилаво, даже и келяво.
Всъщност номер 1, големият асоциатор единствено и само за собствена сметка (в смисъл на облага, разбира се) е все още президентът Радев. И разбираемо, все пак неговият „нужник“ е в най-голяма нужда, имайки се предвид, че навлиза в последната година от двата си мандата. И двата си юмрука сега да размахва, няма как повече да е президент след редовните президентски избори наесен догодина и след официалното и конституционно окончателното сдаване на поста към края на януари 2027-а.
И не случайно именно през изминалата седмица играта му на асоциации ще (си) прави ли партия придоби по-видимо изражение. Заявявайки (го) почти в прав текст: „Алтернативата в България ще бъде все по-търсена“. И защо пък не именно такова да е името на партията на новия политпартиец вече (не)президент. Примерно тъкмо „Алтернатива за България“ – АБ.
Опааа, ама много прилича на вече раждала се президентска партия – на Георги-Първановата АБВ. И тя дойде като алтернатива – „на задкулисието в политиката, алтернатива на лобизма и подмяната на легитимните, демократични механизми при вземане на политически и управленски решения…“, както и досега пише в официалните й документи. Но успя да е само алтернатива на самата себе си – демек, официално президентът Първанов, също след два мандата - да цъфне, но нищо да не върже просто като политпартиец.
Щото то не е проста работа от президентство да направиш партия. Нужно си е именно асоцииране – най-общо казано „свързване на нещо с друго“ – примерно с „главния мозък“ на политиката въобще – минимум опозиционна, максимум управленска.
