Палачът на Португалия бачка на бензиностанция за 5 евро на час

Робин Госенс е името, за което се говори и пише най-много в последните дни

Спорт
10:34 - 21 Юни 2021
2277
Палачът на Португалия бачка на бензиностанция за 5 евро на час

В 9-ия си мач за Бундестима Робин Госенс буквално взриви Португалия. Левият халф-бек участва в атаките и за четирите гола на Германия, като вкара едно от попаденията и добави асистенция. Това е феноменално постижение за човек, който на 18 години, все още играе в никому неизвестния аматьорски Реде и работи на бензиностанция за 5 евро на час.

След мача с Португалия Госенс не пропусна да обяви пред репортерите, че този път не е поискал фланелката на Кристияно Роналдо. Това е отправка към едно от разочарованията в кариерата му. През януари 2019 г. след мач да Купата на Италия между между Аталанта и Ювентус, немският халф моли португалеца да си разменят екипите. Ядосан от загубата на Юве CR7 демонстрира изключителна надменност и му отвръща с „не“, без дори да го погледне.

Преди това Госенс се пробва в Борусия Дортмунд. Но приемният му изпит в школата на „жълто-черните“ завършва с пълна катастрофа. „Още на загрявката започнах да се питам – какво изобщо правя тук.

В Реде тренировката започваше с центрирания от корнери, после биехме удари към вратата, а накрая завършваме с мачле. В Борусия за пръв път видях конуси и пътечка с препятствия. Упражненията за пасове бяха много сложни. Когато най-после започна двустранната игра направо се загубих на терена. Тактически бях напълно неграмотен, изобщо не знаех какво да направя. Хората в Дортмунд се оказаха много вежливи – ще се обадим, ако се отворят свободни места – казаха те, но на мен веднага ми стана ясно, че това е просто любезно „не“. Често казано не бях особено разстроен, другите момчета бяха много по-добри от мен. Аз бях звезда в Реде – градче с 19 000 жители, в Борусия бях господин никой“, описва пътя си Госенс.

Впрочем той има далеч по прозаичен мотив да не съжалява за провала си на тестовете. Ако го приемат в академията той ще трябва да спазва правилата, а в вкъщи може да прави каквото си иска. Госенс излиза от къщи в петък вечер, отива на купон, който продължава до неделя сутрин, а след това играе за Реде. Целият отбор започва да се черпи в мазето на един от футболистите, а после се пренася в „Blues“ - единственият нощен клуб в града.

„Сега направо не мога да повярвам, че след всичко, което правехме, изобщо сме могли да играем футбол. По онова време обаче си мислех, че колкото повече изпием, толкова повече голове ще вкараме. Ако гостувахме беше добре защото можеше да дремем в автобуса, но при домакинствата ни се събираха два-три часа сън“, спомня си немският национал.

Той няма много ясен спомен от деня, който променя живота му. Тогава е пиян.

„Онази вечер прекалихме. Мисля, че спах 45 минути. Нямам идея как съм излязъл на терена, но се справих много добре – вкарах гол и дадох няколко асистенции. Всичко ми ще получаваше. На връщане към съблекалнята ме спря някакъв човек. Оказа се, че е скаут на нидерландския Витес. Дошъл заради друг играч, но харесал мен“.

Госенс в началото мълчи, а когато заговорил прикрил с ръка устата, за да прикрие доколкото може миризмата на бъчва. Този път пробите минават успешно, одобрен е от първия опит. Въпреки това Робин е безкрайно изостанал от новите си съотборници и в следващите години трябва да полага двойно повече усилия, за да ги достигне и да продължи нагоре.

Днес той е категоричен, че няма да става треньор. Вече е избрал следващата си професия – учи психология в университет. „Интересно ми е как работи човешкия мозък. Каква кара хората по постъпят така, а не иначе. Планирам да открия център за подпомагане на професионални спортисти. Футболът е идеалната среда за обучението ми. Съотборниците ми идват от различни страни и култури. Южноамериканците например нямат нищо общо с европейците. Те изобщо не обръщат внимание на стреса. Интересно ми е да ги наблюдавам“, признава Госенс.