Паника след труса: 1,6 млн. българи живеят в панелки

Тревоги се развихриха около това дали панелните блокове, чиито официален срок на годност от 50 години изтича скоро, са достатъчно сигурни при земетресение. “Труд News” се допита до широк кръг от експерти - строители, инженери, проектанти и архитекти, като всички те са категорични, че към момента това са едни от най-сигурните сгради при трусове у нас, стига да са експлоатирани правилно и без в тях да са правени много вътрешни преустройства от обитателите.

Темата периодично е актуална, особено при големи земни трусове на Балканите като последното опустошително земетресение в съседна Турция. Над 1,6 милиона българи обитават панелни блокове.

Животът на панелните блокове е изтекъл, като най-застрашени са хората с апартаменти на първите етажи, обясни преди дни инж. Владимир Жиянски. Сградите, в които има вътрешни преустройства са най-застрашени, категоричен е инж. Димитър Куманов.

Именно избиването на стени, превръщането на терасите в част от кухненското пространство, обединяване на стаи и други решение на обитателите могат да се окажат фатални при силен земен труд. Тъй като в панелните сгради всички стени са носещи и помагат срещу колапса на сградата, обясняват експерти. Особено опасни са подобни ремонти в партерните етажи на сградите.

В същото време обаче едропанелното строителство се оказва с най-голям капацитет да устои на силни земни трусове, обяснява проф. д-р инж. Петър Павлов, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство към Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, позовавайки се на опита си от обследване на сгради след земетресението в Албания през 2019 г. с магнитуд 6,4 по Рихтер.

В доклад на столичното общинско предприятие “Софтплан” за София е записано, че “многофамилните жилищни сгради с най-голям брой жилища (типологията едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС) имат по-ниска уязвимост и съответно се очаква да доведат до относително малък брой жертви” при евентуално силно земетресение, като данните в него се позовават на доклад, направен от Световната банка.

Сградите от типология ЕПК/ПК и тези със стоманобетонни носещи стени са оценени като такива с относително по-ниска уязвимост и съответно те имат по-нисък принос към сеизмичния риск. А съвременните многофамилни жилищни сгради, изградени след 1987 г. и особено след 2012 г., когато се завишават и изискванията към изграждането им, според доклада на Световната банка имат ниска уязвимост и очакванията им принос към сеизмичния риск е минимален.

Инженери проектанти обясниха пред “Труд news”, че старите панелни сгради в София са изградени, така че да устоят на трус от 7 по Рихтер, а при новите заложената устойчивост е дори по-висока. В същото време столицата се намира в район със средна сеизмичност от глобална гледна точка, въпреки че е сред най-сеизмичните у нас.

Експертите са категорични, че трябва да се прави разлика между гаранционен и експлоатационен срок на панелните блокове и уверяват, че те са така строени, че да устоят не само на силните земни трусове, но и на времето. Затова и при скорошно обследване на типична панелка в столичния квартал “Дружба” при разкриване на връзките между панелите се доказа, че те са в отлично експлоатационно състояние и няма основания за тревоги, а блоковете са изградени в съответствие с проектната документация от 60-те години на миналия век.

В София най-голям е рискът при земетресение за сградите със зидани конструкции и стоманобетонни рамки, строени преди 1987 г., се казва в доклада на “Софтплан”, базиран на проучване от Световната банка. “В случай на голямо земетресение тези сгради ще допринесат за около половината от всички жертви, около три четвърти от хората, останали без дом и около половината от преките щети” е записано в него.