Парламентът за Шенген: Едни се поздравяват, други са откровено недоволни

Радостната вест за приемането на България и Румъния в Шенген стана тема №1 в парламента - едни от депутатите бяха видимо доволни, други откровено скептичниавладя пленарната зала - едни си честитят, други недоволстват, а трети спорят чия е заслугата.

"Това е едно голямо българско постижение, голям успех за България, който беше чакан дълги години. С това решение вярвам, че се поправя една многогодишна несправедливост спрямо нашата държава. Позитивите са подчертани - икономически, политически, доказателство за това, че България изпълни много отдавна всички критерии, необходими за това да стане част от Шенгенското пространство. Свободното движение на хора, стоки и капитали е един от основните стълбове на икономическото, политическото, стопанското сътрудничество в Европейския съюз. Така че с това очакваме не само огромни ползи за икономиката, но също така за туризма, транспортния бранш." Това заяви Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС, който първи коментира новината, още преди да е минало гласуването.

"Днес всички българи може да се поздравим за една от най-важните и дългоочаквани национални цели – вдигането на последните ограничения по границите с нашите европейски съседи. Цялото европейско семейство се обедини в признанието си, че България е негова пълноправна част във всяко едно отношение. Без съмнение пълноправното ни приемане в Шенген е най-значимото постижение по европейския път на България, след приемането ни в ЕС през 2007 г. И това е трудно извоювана политическа победа на България.

Над 10 години Нидерландия се обявяваше категорично против влизането ни в Шенген, заради корупционното управление на държавата. Едва след идването на власт на кабинета "Петков" започнаха решителни мерки за борба с корупцията. През 2020 г. България доброволно заложи антикорупционните реформи в плана за възстановяване и устойчивост като условие за получаване на европейски средства, за да сме сигурни, че напредък в тази посока ще има, независимо кое управление ще е на власт.

Едва тогава бившият премиер на Нидерландия Марк Рюте даде знак, че неговата страна може да открехне вратата на България към Шенген, ако страната продължи по този път. Влизането в Шенген беше ключов приоритет и при последния редовен кабинет на ПП-ДБ. Развихме мерките по плана за възстановяване, както и сътрудничеството с Австрия и с европейските институции за опазване на външните граници.

За по-малко от година отбелязахме съществен напредък по прилагането на мерките свързани с върховенството на правото, борбата с корупцията, организираната престъпност и справянето с мигрантския натиск. Извоювахме и огромна политическа подкрепа от всички европейски лидери без изключение. Именно нашата настойчивост през 2023 г. за промени в антикорупционното законодателство убедиха управляващите в Нидерландия и Австрия да вдигнат ветото си. Така преди половин година станахме пълноправни участници в Шенгенското пространство." Това заяви в декларация от парламентарната трибуна експремиерът акад. Николай Денков.

Най-големият скептик и откровено недоволен бе Костадин Костадинов. Приемането на България в Шенген ще има сериозни и опасни последствия за националната сигурност. Това каза в декларация от трибуната на парламента лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

„Сред основните опасности е превръщането на държавата ни в първа приемаща държава за нелегални мигранти и включването на още три държави в охраната на границите. Унижението на България от влизането в Шенген се превръща в огромна заплаха, защото реално България е заплашена от това да се превърне в най-големия бежански лагер в Европа, и може би точно това е причината, поради която вкараха нашата държава в Шенген. Влизането на България в Шенген не е нещо, с което трябва да се гордеем.

Това е нещо, от което трябва да се страхуваме, защото в настоящия момент то се превръща в най-крупната заплаха за оцеляването на България и за бъдещето на българската нация през последните повече или близо 150 години, откакто съществува Третата Българска държава", каза още Костадинов.

Снимка: Агнес Методиева