Първи китайски контейнеровоз мина през Арктика и съкрати пътя към Европа
Северният морски път скъсява времето за доставки наполовина

Китайски контейнеровоз завърши пионерско пътуване през Арктика до пристанище във Великобритания, съобщи държавната информационна агенция Синхуа, съкращавайки наполовина обичайното време за транзит на електрическите превозни средства и слънчевите панели на борда, предназначени за Европа.
Първото плаване на контейнеровоза Istanbul Bridge, първоначално очаквано да отнеме 18 дни, се забави с два дни поради буря край бреговете на Норвегия, но корабът все пак достигна Европа по-рано от 40-те до 50-те дни, необходими на товарните кораби, преминаващи през Суецкия канал или около нос Добра надежда.
Новият Северен морски път, преминаващ изцяло през арктическите води и в изключителната икономическа зона на Русия, вече може да се плава от кораби поради глобалното затопляне.
Китай проучва по-бързи морски връзки с Европейския съюз - третата по големина икономика в света - докато е в разгара на скъпоструваща търговска война със Съединените щати, най-големият потребителски пазар в света. Натискът отразява нуждата на Пекин да диверсифицира експортните си пазари, за да поддържа растеж в икономика, силно зависима от продажбата на произведените си стоки в чужбина.
През последните четири десетилетия Арктика се е затопляла около четири пъти по-бързо от средното за света, което е довело до
драстично намаляване на морския лед и е създало сезонни прозорци за търговско корабоплаване.
Но времето и условията за плаване по арктическия проход могат да бъдат непредсказуеми.
Превозвайки около 4000 контейнера от китайското пристанище Джоушан, Istanbul Bridge е акостирал във Феликстоу, най-голямото контейнерно пристанище на Великобритания, в понеделник и предстои да спре в Германия, Полша и Нидерландия, съобщи Синхуа.
Корабът се управлява от контролираната от Китай контейнерна линия Sea Legend, се казва в съобщението.
Плаването на китайския контейнеровоз Istanbul Bridge по Северния морски път бележи не просто логистичен, а геополитически пробив. Китай реално "се нанесе" в Арктика - зона, която доскоро Москва смяташе за изключително своя стратегическа територия.
Само допреди няколко години руските ледоразбивачи и военни кораби доминираха северния коридор, а достъпът на чужди търговски флоти се контролираше строго от Кремъл. Днес обаче Пекин използва руския ледоразбивачен флот и инфраструктура, без Москва да има избор, освен да го търпи - икономическата зависимост от Китай не ѝ оставя алтернатива.
Това плаване показва как балансът в Арктика се е обърнал необратимо. Руският Северен морски път вече не е национален проект, а китайски търговски коридор към Европа, който
съкращава времето за доставки наполовина.
Москва осигурява ледоразбивачи и безопасност, но печалбите и контролната логистика отиват в Пекин. В символичен смисъл, Арктика - някога витрина на руската мощ и самодостатъчност - се превръща в поредната арена, където Китай диктува условията, а Русия играе ролята на обслужващ партньор.