Първи китайски контейнеровоз мина през Арктика и съкрати пътя към Европа

Китайски контейнеровоз завърши пионерско пътуване през Арктика до пристанище във Великобритания, съобщи държавната информационна агенция Синхуа, съкращавайки наполовина обичайното време за транзит на електрическите превозни средства и слънчевите панели на борда, предназначени за Европа.

Първото плаване на контейнеровоза Istanbul Bridge, първоначално очаквано да отнеме 18 дни, се забави с два дни поради буря край бреговете на Норвегия, но корабът все пак достигна Европа по-рано от 40-те до 50-те дни, необходими на товарните кораби, преминаващи през Суецкия канал или около нос Добра надежда.

Новият Северен морски път, преминаващ изцяло през арктическите води и в изключителната икономическа зона на Русия, вече може да се плава от кораби поради глобалното затопляне.

Китай проучва по-бързи морски връзки с Европейския съюз - третата по големина икономика в света - докато е в разгара на скъпоструваща търговска война със Съединените щати, най-големият потребителски пазар в света. Натискът отразява нуждата на Пекин да диверсифицира експортните си пазари, за да поддържа растеж в икономика, силно зависима от продажбата на произведените си стоки в чужбина.

През последните четири десетилетия Арктика се е затопляла около четири пъти по-бързо от средното за света, което е довело до

драстично намаляване на морския лед и е създало сезонни прозорци за търговско корабоплаване.

Но времето и условията за плаване по арктическия проход могат да бъдат непредсказуеми.

Превозвайки около 4000 контейнера от китайското пристанище Джоушан, Istanbul Bridge е акостирал във Феликстоу, най-голямото контейнерно пристанище на Великобритания, в понеделник и предстои да спре в Германия, Полша и Нидерландия, съобщи Синхуа.

Корабът се управлява от контролираната от Китай контейнерна линия Sea Legend, се казва в съобщението.

Плаването на китайския контейнеровоз Istanbul Bridge по Северния морски път бележи не просто логистичен, а геополитически пробив. Китай реално "се нанесе" в Арктика - зона, която доскоро Москва смяташе за изключително своя стратегическа територия.

Само допреди няколко години руските ледоразбивачи и военни кораби доминираха северния коридор, а достъпът на чужди търговски флоти се контролираше строго от Кремъл. Днес обаче Пекин използва руския ледоразбивачен флот и инфраструктура, без Москва да има избор, освен да го търпи - икономическата зависимост от Китай не ѝ оставя алтернатива.

Това плаване показва как балансът в Арктика се е обърнал необратимо. Руският Северен морски път вече не е национален проект, а китайски търговски коридор към Европа, който

съкращава времето за доставки наполовина.

Москва осигурява ледоразбивачи и безопасност, но печалбите и контролната логистика отиват в Пекин. В символичен смисъл, Арктика - някога витрина на руската мощ и самодостатъчност - се превръща в поредната арена, където Китай диктува условията, а Русия играе ролята на обслужващ партньор.