Първо в Lupa.bg: Умря първият биограф на Лили Иванова
Марин Бончев, написал куп книги за операта, почина на 89 г.
Известният музикален критик, журналист и изследовател, автор на дузина книги за славните родни оперни величия - Марин Бончев, е починал в началото на седмицата, научи Lupa.bg от негови съратници. Той бе на 89-годишна възраст, но до последно бе особено активен и дори събираше материал за поредната си книга.
Марин Бончев си отиде на 89 г.
Напоследък бай Марин, както го наричаха приятелите му, имаше здравословни проблеми. Той претърпя операция преди около месец и половина, от която, за жалост, не успя да се възстанови. "Пак прескочих трапа! Добре съм вече!", казваше след интервенцията музикалния енцклопедист, но уви, радостта ме твърде прибързана. Така или иначе, Марин Бончев още преди 32 години бе диагностициран с рак, който рецидивираше няколко пъти, но винаги излизаше победител.
Като музикален журналист Марин Бончев има над 3000 публикации във всекидневния и периодичния печат. Автор е на над 30 филма за бележити музиканти. Издал е множество книги, сред които „Срещите на Илка Попова“, „Славеят с име Любов“, „Асен Найденов“, „Моят нощен живот на Запад“, „Николай Гяуров на 50“, „Български оперни певци на сцената на "Ла Скала“, "Великите сопрани на България" и "Великите тенори на България". През 2011 г. бе издадена и биографията му за Райна Кабаиванска - "Ангелският глас", която претърпя няколко тиража.
Любопитното е, че Марин Бончев е автор и на първата биографична книга за Лили Иванова. Тя е озаглавена "Нашата Лили" и е писана в съавторство с легендарната журналистка Ивайла Вълкова (сестра на Виктор Вълков). Книгата излиза през 1975 г. и буквално се разграбва за дни. Преди десетина години творбата бе преиздадена отново.
Първото издание на "Нашата Лили" от 1975 г. отдавна е библиографска рядкост и се продава по антикварните книжарници за 40 лева
Марин Бончев въсщност е и музикант. Той е първият контратенор в България, направил национална и международна кариера. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия и други. След като слиза от сцената през 1974 г., се захваща с журналистическа и изследователска дейност, пише и оперна критика.
