Павел и Венци Венц': Ние сме просто две момчета, израснали без бащи

Изповеди
20:00 - 31 Декември 2019
3100
Павел и Венци Венц': Ние сме просто две момчета, израснали без бащи

Венцислав Чанов и Павел Николов, по-известни като Павел и Венци Венц' са сред най-актуалните хип-хоп артисти на българската музикална сцена. Те имат татуси, които „не са само за украса“, собствена философия, облечена в музика и споделяна от хилядите фенове. Влюбват се в музиката още като деца. През 2012 г. Павел и Венци се срещат и усещат веднага, че могат да творят заедно. Срещнахме се с Павел и Венци в последните дни на 2019 година и ги попитахме за личното им израстване, известността, трудните моменти и любимите им жени.

- Здравейте, момчета! Преди по-малко от месец издадохте втория си албум Upgrade („Надграждане“). С какво надградихте за 8 години на сцената?

Венци: - С успешен модел на работа, който успяхме да приложим в един албум със 17 песни, 12 от които чисто нови и завършени в последните няколко месеца. Успяхме да разгърнем философията за своя Upgrade концептуално, като една хубава аудио книга, за да можем да представим всички нюанси от цветовете си.

Павел: - Отсяхме приятелите си, преминахме през спадове и върхове и резултатът е това, което се случва в Upgrade.  

- Може ли да се каже, че албумът е вашата изповед и коя песен чувствате най-близко до сърцето си?

Венци: - Изповед не, но по-скоро споделяне на вътрешните ни светове и реалността, която сме длъжни да отразяваме като артисти. Въпреки различните гледни точки се опитваме да обобщим темите, които ни вълнуват, в едни музикални истории от по 3-4 минути.

Павел: - Албумът варира от изповед до абсолютни песни за забавление, като минава и през няколко ядосани и агресивни трака, които имат за цел да ви провокират. „Без религия“ и „Не бих могъл“ са изповеди за мен.

- Какво е славата за вас?

Павел: - Мадона беше казала : “Ще съм щастлива чак когато стана известна, колкото е Господ”. Може и да не цитирам точно, но смисълът е този. Е, аз пък съм точно обратното - пука ми само за това музиката ми да достига до хората. Другото е страничен ефект, с който всеки се справя както може.

Венци: - Още не съм усетил популярността. В България сме, тук всички сме равни, макар че много хора по смешен начин се надуват като балони пред кактус. Ние сме просто две момчета от кварталите, израснали без бащи - това е популярното в нас, че сме като всеки на улицата.

- Какво не бихте направили заради кариерата си?

Венци: - Наскоро си  говорихме за жертвите, които най-големите артисти в световен и нашият малък локален мащаб плащат, за да са успешни.  Зададохме си въпроса  „Способни ли сме на крайни жертви - да нямаме личен живот и друг свят извън музиката?“. Въпросът остана отворен, защото никога не знаеш, дали животът, който познаваш, не е следствие на такива жертви.

Павел: - В света на изкуството, според мен, цената е правопропорционална на желания успех. Ако искаш да си Майкъл Джексън, цената е да нямаш личен живот, детство и да си изяждан от таблоидите, да не можеш да се довериш на хората около себе си, параноя. В целия магически прах по пиедестала на тези звезди има и много кал. С Венци си говорихме дали сме готови да платим цената за величие, защото да си популярен не е като да си велик. Великите са тези, които плащат голямата цена. Например, да не създадеш семейство, или да вървиш срещу себе си в името на перфектния продукт за твоята публика. И стигнахме до извода, че по-скоро не. В каквато й сфера да работи човек, семейството е най-голямото богатство. Всичко останало може наистина да те храни, да те поддържа жив много години и да ти е някакъв мотиватор, но семейството е незаменимото щастие.

- Преди време бяхте казали, че вече не само младите хора ви разпознават, но и бабите. Разкажете някоя забавна история.

Венци: - Ще издам нещо от пощата ни в социалните мрежи. Преди няколко дни младо момиче ни пусна коментарите за парчетата от Upgrade на една от най-влиятелните фигури в българското семейство - баба й. С нея имали дълги обсъждания на албума и ми направи впечатление, че сме започнали да успяваме да строим това, което винаги сме искали, и то е мост между поколенията. „Гласът на България“ и прайм тайма на bTV също направиха образите ни в масово разпознаваеми.

- Кои са били най-трудните моменти за двама ви до сега?

Павел: - Не искам да считам нищо от случилото ми се за трудност. Това е урок, който изгражда характер. Upgrade е сформиран от научени уроци. Когато виждаш в личен пример как нещо, което всички смятат за супер страшно, като една болест, не те събаря, и продължаваш да живееш с една дори по-широка усмивка, си казваш: „Абе, лигльо, какви трудности си мислел, че имаш?!“. Да останеш без работа за три месеца не е трудност, да не можеш да платиш сметка не е трудност, но ако не можеш да станеш сутрин от леглото – тогава вече имаш сериозен проблем. За това е израза „Наздраве“ при всяко чукване на чашите.

Венци: - Често сме били на ръба, изправяли сме се срещу всяко едно противодействие, което ни тласка в определена посока, но виждам, че успяваме

- Венци, скоро дъщеричката ти Агуая ще стане на годинка. На какво държиш да я научиш?

- Агуая е онази огромна душа, която ме накара да усетя рязката метаморфоза на това да се превърна от безгрижно момче в мъж. Усмивката на всяко едно дете прави възрастните по-добри хора, а усмивката на твоята собствена рожба те прави супергерой! Бих искал дъщеря ми да порасне като спокоен, емоционално интелигентен човек, който не се страхува да преследва свободата и щастието си.

- Би ли искал да тръгне по твоите стъпки и да се занимава с музика?

 - Не съм от родителите, които планират бъдещето на детето си още щом го видят за пръв път на ехографа. Бих подкрепил всеки неин избор, особено ако той е свързан с изкуство, което я пали.

- Павел, ти замисляш ли се да последваш примера на Венци за наследник?

- На първо време се опитваме да си създадем дом с Криси. Чакаме апартаментът ни да бъде построен. Когато стане готов, ще мислим за наследници, а до тогава ще мислим за наема (смее се).