Павел Писарев - между партията, Пикасо и телевизията

Животът на напусналия ни на 17 април български журналист и политик Павел Писарев е достоен за кино разказ. Той е роден на 19 октомври 1934 г. в семейството на царски офицер и майка германка. Висшето си образование завършва във Висшия икономически институт "Карл Маркс“ (днес Университ за национално и световно стопанство) със специалност "Политическа икономия“, обобщава БТА.

На 19-годишна възраст Павел Писарев става член на Българската комунистическа партия. Започнал като инструктор в Благоевския районен комитет на комсомола, той става старши  научен сътрудник в Икономическия институт на БАН,  доктор на социологическите науки.

РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО

Дълги години пише във вестник "Работническо дело”, работи и като кореспондент на вестника в Париж. През 70-те години на 20-и век е директор на "Българска кинематография”, бил е и заместник министър на културата. На два пъти, преди и след промените, оглавява БНТ като генерален директор.

За професионалния си път като журналист в интервю през 2009 г. посочва, че е работил в рамките на политиката на държавната медия, на държавата. През 1958 г. Павел Писарев започва работа във в "Работническо дело“ по покана на главния редактор на вестника Енчо Стайков, а по-късно става и кopecпoндeнт на вестника в Пapиж, Франция.

ПАРИЖ

Той е вторият кореспондент на вестника там. Първият е Владимир Костов. През лятото на 1964 г. редколегията решава го да изпрати като кореспондент на вестника и това е най-добрият подарък за 30-ия му рожден ден. В Париж остава четири години. Всичко, което е писал като журналист за вестника, е излизало.

"Нямам спряна нито една статия в "Работническо дело", казва Писарев в интервю. "Не е имало случай аз нещо да напиша и то да не е излязло или да говоря нещо по телевизията и да ми направят забележка".  Една от най-амбициозните журналистически задачи, които си поставя в Париж, е да вземе интервю от художника Пабло Пикасо, който никога не говорел пред медиите. Павел Писарев цял ден обикалял около къщата на художника  в Пол дьо Ванс, докато най-накрая съпругата на Пикасо го пуснала в ателието му. Художникът  не го погледнал, а продължил да рисува, като от време на време нервно грабвал нашарения лист и го хвърлял на земята. Павел Писарев не успял да вземе интервю, но след това съжалявал, че не е прибрал поне едно от захвърлените от Пикасо листчета.

ТЕЛЕВИЗИЯТА

От 1971 г. до 1977 г. Павел Писарев е генерален директор на държавното обединение "Българска кинематография“. На 20 май 1977 г. е избран за член на председателството на Комитета за култура с ранг на заместник-председател в екипа на Людмила Живкова, която от същата дата е председател на комитета. От  16 декември 1977 г. Павел Писарев вече е заместник-председател на Комитета за култура. На 4 април 1981 г. е избран за кандидат член на ЦК на БКП. След смъртта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г.  той остава на поста като първи заместник-председател  на Комитета за култура до 21 май 1983 г.  През 1983 г. Тодор Живков го освобождава от всички постове и Павел Писарев започва работа в Института по култура. 

Два пъти е бил директор на Българската национална телевизия.  Първия път е от 1 ноември 1970 г., когато е назначен директор на тогавашната Българска телевизия. Дотогава, след завръщането си от Париж през 1968 г., е заместник-директор на телевизията. За нивото на българската телевизия споделя, че в края на 1968 г., когато се завръща  от Франция като кореспондент на "Работническо дело“, е имало по две черно-бели телевизионни програми във Франция и в България.

Втория път е директор на телевизията през 1990 г., непосредствено след промените през ноември 1989 г. Основната задача тогава е да се даде нов облик на телевизията - премахнати са говорителите, защото те олицетворявали предишното статукво, появяват се нови програми. Той е директор на Българската национална телевизия от 1 март до 22 декември 1990 г.

ЖУРНАЛИСТИКАТА 

"Историята и миналото са източник на национална гордост, те са поука от пораженията. Който не тачи миналото, няма бъдеще.  Но само с минало не се живее. Днешното преломно време всеки ден изправя пред нас  проблеми, чието решение е в бъдещето", споделя Павел Писарев  в един от петъчните си коментари за в. "Труд“ през 1997 г. Всички, които го познават, знаят, че той е пределно откровен в публицистичните си коментари.

Писарев е автор статии в печата, публицистични и мемоарни книги. Сред тях са "Европа на тръстовете против Европа на пролетариата" (1964), "Третото дебаркиране" (1987), "Еврокултурата“ (1990), "Електронната култура“ (1991), "От нашия кореспондент“ (2010), "Подир изгубеното време“ (2011) "Такива ги запомних“ (2014) и др.

На 28 юли 2012 г. Павел Писарев е отличен с наградата за политическа журналистика и публицистика "Георги Кирков - Майстора" на Националния съвет на Българската социалистическа партия.