Страдате ли от "Ефекта на щрауса"?

В свят, изпълнен с непрестанен поток от информация, хората често избират да игнорират това, което не им харесва - явление, известно като „ефектът на щрауса“. То представлява съзнателното избягване на информация, която може да е полезна, но същевременно неприятна или противоречаща на личните убеждения.

Така, например, човек може да не иска да чуе лоши новини от лекар, да игнорира нежелани факти за любим политик или да не прочете етикета с калориите на десерта, който ще изяде.

Психолози от Университета в Чикаго, ръководени от д-р Радхика Сантанагопалан, изследват кога се появява тази склонност. Според резултатите им, публикувани в Psychological Science, колкото повече растат децата, толкова по-изразено става избягването на неприятна информация.

В първия експеримент учените установяват, че деца на 5–6 години са отворени към нови знания, независимо дали са положителни или отрицателни. Но при деца между 7 и 10 години вече се наблюдава избирателност — те не желаят да чуят нещо лошо за любимия си бонбон, но с готовност научават защо този, който не харесват, е вреден. Изключение прави само информацията, свързана с личната компетентност: децата не се страхуват да научат как да подобрят резултатите си, защото вярват, че могат да се развиват чрез усилие.

Във втория експеримент изследователите разглеждат моралното „място за маневриране“ - склонността да се използва невежеството като оправдание за избор, който носи лична изгода. Когато по-големите деца имат възможност да научат колко награди ще получи партньорът им, много от тях избират да не го правят, за да не се чувстват виновни, ако изберат за себе си по-добрата опция. По този начин те запазват усещането си за справедливост, докато действат в свой интерес.

Д-р Сантанагопалан предупреждава, че прекомерното избягване на информация може да доведе до негативни последици в живота, работата и отношенията. За да се преодолее ефектът на щрауса, тя препоръчва да се осъзнае причината за избягването и да се използва „рефрейминг“ – възприемане на неприятната информация като ценна и полезна.

Според нея, обучението на децата да се справят с неприятните факти още в ранна възраст може да ги направи по-устойчиви в бъдеще.

Накрая, Сантанагопалан подчертава значението на това да се приемат неопределеността и двусмислието като естествена част от живота, а не като заплаха.

Ако това е трудно, най-доброто, което човек може да направи, е да подхрани детското си любопитство — защото именно то е най-добрият лек срещу страха от знанието.