Пет важни неща за "Света София"

Най-висшият съд на Турция предстои тези дни да обяви решението си за статута на бившата (християнска) базилика "Света София" - един от символите на Истанбул, която бе превърната в джамия през XV век, а после в музей през 30-те години на XX век.

Ето пет неща, които трябва да се знаят за този паметник, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, чието използване редовно е предмет на спорове.

Бурна история 

Величественото архитектурно произведение е било построено през VI в. при управлението на византийския император Юстиниан. "Света София" се смята днес за един от най-значимите паметници, наследени от византийската епоха. След превземането на Константинопол от османците през 1453 г. базиликата е била превърната в джамия. Но след разпадането на Османската империя след Първата световна война, президентът на младата турска република Мустафа Кемал решава през 1935 г. да я направи музей.

Какъв е сегашният й статут? 

Днес "Света София" продължава да бъде музей, който се посещава от милиони туристи всяка година. Миналата година това бе дори най-посещаваната турстическа забележителност в Турция с 3,8 милиона посетители. Но през последните години "Света София" бе място на редица прояви, свързани с исляма. Например през 2018 г. ислямо-консервативният президент Реджеп Тайип Ердоган прочете там стих от Корана.

Защо сега? 

Очакваното решение е финал на един дълъг съдебен процес. През 2018 г. Конституционният съд отхвърли иск на турска асоциация, която искаше повторно отваряне на "Света София" за мюсюлманско богослужение. Но сегашният дебат се разгръща в обстановка, в която Ердоган се стреми с всички средства да обедини отново своя консервативен електорат, част от който го бойкотира на местните избори, спечелени миналата година от опозицията в Истанбул и Анкара.
Основната опозиционна партия - Народнорепубликанската партия /НРП, социалдемократическа/, обвинява турския президнт, че използва "Света София", за да отклони вниманието от сегашното лошо икономическо положение.

"Ердоган изглежда реагира на спада на популярността си сред избирателите, който по всяка вероятност се дължи на икономическите турдности", предизвикани от пандемията, подчертава Тугба Танйери Ердемир, изследователка в Университета в Питсбърг.

Реакции в чужбина 

САЩ и Гърция, която следи внимателно съдбата на византийското наследство в Турция, изразиха своето безпокойство. "Ние призоваваме турското правителство да запази /.../ достъпа й за всички при сегашния й статут на музей", заяви в края на юни Сам Браунбек, отговорен представител на Държавншия департамент по въпросите на религиозната свобода.

"Един паметник със световно значение /.../ е на път да бъде използван като средство за обслужване на вътрешнополитически интереси", изтъкна миналия месец гръцкият министър на културата Лина Мендони.

Превръщане отново на "Света София" в джамия би могло да се отрази върху отношенията между Анкара и Атина, които вече са обтегнати особено заради разногласия, свързани със залежите на природен газ в Средиземно море.

Какво ще стане с туристите?

В случай че бъде превърната в джамия, туристите ще могат пак да влизат в "Света София". Разположената в съседство Синя джамия посреща множество туристи всяка година. Но случаят с църквата "Света София" в Трабзон /Североизточна Турция/, която бе превърната в джамия през 2013 г., навежда на размисъл. "Броят на туристите драстично спадна след трансформирането /.../ особено защото те не можеха вече да се любуват на прочутите фрески в църквата", подчертава г-жа Ердемир, като добавя, че това решение е имало негативни последици за жителите, живеещи от туризма.