Петър Стоянов откри паметна плоча пред дома на Блага Димитрова

Паметна плоча беше открита днес пред дома на голямата поетеса и някогашен вицепрезидент и депутат от СДС Блага Димитрова по случай 100-годишнината от рождението й, която беше на 2 януари. В кооперацията на ъгъла на ул. "Паренсов" и бул. "Васил Левски" в София тя живя 70 години, като половината от тях със съпруга си Йордан Василев.

Поставянето на паметната плоча бе инициирано от общественици, част от които днес уважиха събитието. Сред тях бе президентът (1997-2001) Петър Стоянов, който освен политически съмишленик с Блага Димитрова и Йордан Василев бе и техен близък приятел. Дипломатът и десен активист Стефан Тафров и кметът на район "Средец" от Демократична България Трайчо Трайков също уважи паметта на поетесата и бивш вицепрезидент.

На паметната плоча е изписан стих на Блага Димитрова:

"Не търпят окови
любовта и словото.
Свободата е единствен
дом за тях."

В инициативния комитет участват Райна Кабаиванска, проф. Климентина Иванова, проф. Елена Михайловска, проф. Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Тони Николов, проф. Стефан Габровски, Светлозар Желев, Мария Аврамова, Антоанета Приматарова, проф. Георги Фотев и други.

"Блага Димитрова - личност, олицетворяваща българското слово, българската съвест и силата на свободния български дух, не е между нас от 18 години. Познаваме я като поетеса, белетрист, преводач и общественик. Сред най-известните й произведения са стихосбирките "До утре", "Светът в шепа", "Обратно време", "Как", "Белези", "Осъдени на любов", "Забранено море", "Нощен дневник", романите "Пътуване към себе си", "Отклонение", "Лавина", "Лице". Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани и публикувани на много езици", казват от инициативния комитет.

"Не смея да употребя думата общественик, не смея да употребя дори думата интелектуалец, защото тя имаше едно съвършено друго излъчване, пречупено през призмата на благородството", каза Петър Стоянов. Приживе Йордан Василев написа двутомник за синия президент “Това се случи пред очите ми”. Книгата е поглед към близкото минало, разказ за промените след падането на комунизма и за събитията в България по време на президентския мандат на Петър Стоянов. В нея има и остри критики по адрес на Иван Костов.

Блага Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина. Израсла е във Велико Търново, учила е в Плевен и завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия, а после славянска филология в Софийския университет. Почти през цялото време взима и уроци по пиано. Защитава докторат по литература върху творчеството на съветския поет Владимир Маяковски в Москва. През 1952 г. заминава на строежите в Родопите и прекарва там две години.

Редакторка е в списание „Септември“, в издателства, няколко пъти остава безработна. През 1988 г. се включва активно в дисидентските движения и организации, дава интервюта по забранените от комунистическата власт радиостанции „Свободна Европа“, „Дойче веле“, Би Би Си. Пише стихове от ученичка. Публикува в периодичния печат от 1939 г. Авторка е и на романи, есета, драми, спомени, документална проза. Сега нейни творби са издадени на повече от 20 езика. Превеждала е стихове от полски, руски, немски, френски, шведски, виетнамски автори.

Блага Димитрова е носител на много български и международни литературни награди и отличия - награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на Адам Мицкевич 1977, награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда и др. Известната е и с активната си обществена позиция.

Тя е един от учредителите на Комитета за защита на Русе през март 1988 година и на Клуба за гласност и демокрация през ноември същата година. Димитрова е народен представител в ХХХVI ОНС и вицепрезидент на Република България, избрана на първите демократични избори в България в тандем с д-р Желю Желев.

Поетесата бе един от 12-те интелектуалци, които на 20 януари 1989 г. – 9 месеца преди падането на режима на Тодор Живков – са поканени от френския президент Франсоа Митеран на прочутата закуска с родни творци-дисиденти във френското посолство в София. Тази среща е един от ключовите моменти за свалянето на комунистическия режим в България.

След падането на авторитарния режим Блага Димитрова и Йордан Василев стават едни от най-активните членове на създадения на 7 декември 1989 г. СДС. През януари 1990 г. Йордан Василев е натоварен от ръководството на сините да стане главен редактор на синия вестник „Демокрация”, първият брой на който излиза на 12 февруари. На този пост остава до края на август 1990 г. Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. Поетесата и литературният критик са сред най-яростните критици на новата българска Конституция, изготвена от Седмото Велико Народно събрание.

Василев, който е велик депутат, е сред 39-та народни представители от СДС, които напускат парламента и се обявяват срещу конституцията. Блага Димитрова подкрепя 39-та и проклина всички, които ще подпишат новия основен закон. „Който подпише конституцията, да му изсъхне ръката!”, произнесе емоционално тя през лятото на 1991 г. в палатковия лагер на жълтите павета. Малко след това бе избрана за депутат в 36-то обикновено НС през 1991 г. Година по-късно Желю Желев ѝ предложи да стане вицепрезидент и по ирония на съдбата тя прие, като се закле да спазва същата конституция, която прокле.

На 30 юни 1993 г. Блага Димитрова напуска „Дондуков” 2, като подава оставка от поста вицепрезидент на България. „Чрез тази моя оставка аз развързвам ръцете си, за да бъда свободен гражданин, а не безправен и неволен заложник на прикрити действия“, заявява тя в оставката си от поста вицепрезидент. И предупреждава: „Подготвя се диктатура у нас!“ 

Поетесата подаде оставка заради несъгласие с критиките на президента д-р Желю Желев към СДС. Първият остър сблъсък между съмишлениците Желев-Димитрова беше още в края на август 1992 г., когато президентът свика в Бояна пресконференция, известна като Боянски ливади, в която отправи остра критика към правителството на Филип Димитров.

Десет години по-късно, малко преди да почине на 2 май 2003 г. след серия от тежки мозъчни удари, в свое интервю Блага Димитрова коментира политиката така: „Кукерски танци, но не за прогонване на зли духове, а за извикване на духовете на алчността, злобата, омразата.“