Пирамидите не са гроб за фараони  

Пирамиди има навсякъде по света. Не само в Египет и не просто издигнати от камък. Има пирамиди, които са специално изсечени и оформени в планините и скалите в различни точки на земното кълбо. Каменните чудеса все още крият тайната си кой ги е направил. След това се подреждат неизвестните около това как, кога и защо са построени.

Масова заблуда е, че монументалните градежи са гробници на фараони. В нито една не е открита мумия на древен владетел. А ако все пак е намерен балсамираният труп на фараон, то след време става ясно, че мумията е подхвърлена от недобросъвестни изследователи, които са чиста проба иманяри. Така в първата половина на XIX век полковник Хауард Вайс с двама помощници обявяват пред света, че са открили в най-малката от трите пирамиди в Гиза мумията на фараона от VI династия Менкаура или Микерин. Едва в края на XX век учените изясняват, че както ковчегът, така и мумията не са автентични, а са вкарани в пирамидата от Вайс и помощниците му.

Има още една голяма фалшификация – в помещение на Голямата пирамида е открит йероглифен надпис с името на фараона Хуфу, по-известен като Хеопс. Заради този надпис пирамидата започва да се нарича Хеопсова и да се предполага, че е построена от фараона на VI династия Хеопс. През 1983 г. правнукът на един от участниците в експедицията на Хауърд Вайс обаче представя доказателства, че надписът с името на Хуфу е фалшификат.

Прадядото Хъмфрис Брюър бил нает от Вайс да взривява с барут проходи в пирамидата. Именно той станал свидетел на фалшификацията и й се противопоставил. Но бил изгонен, останал без работа и се наложило да напусне Египет. Освен това на научната общност днес вече е известен надпис на самия фараон Хеопс, който говори за Голямата пирамида и Сфинкса като вече построени по време на неговото царуване.

Факт е, че по цялата Земя има пирамиди. Все повече изследователи стигат до извода, че те не са построени на случайни места, а са свързани помежду си. Дали са ориентири за извънземни кораби, дали са древни източници на енергия или имат друго предназначение – това са все въпроси, чиито отговори не са ясни. Руският евреин от Баку Зекария Сичин през по-голяма част от живота си пребивава в САЩ и е един от най-големите познавачи на древното шумерско писмо.

Чрез своето разчитане на шумеските плочки Сичин защитава тезата, че животът на планетата Земя е свързан с този на планетата Нибиру, която се движи по елипсовидна орбита, а жителите й – анунаки, пристигат на Земята на всеки 3600 години. Сичин твърди, че именно анунаките са прародители на хората и те са истинските строители на пирамидите в Гиза след Всемирния потоп. Според него монументалните строежи в Древен Египет са издигнати, за да служат като насочващи фарове за корабите на анунаките от Нибиру.

Тот – богът с тяло на човек и глава на ибис или павиан, е сред най-важните божества в египетската митология. Той е бог на мъдростта, занаятите, йероглифите, науката, а за по-късните времена на културата около Нил е главен арбитър в спорове, бог на изкуството на магията и отсъждането на мъртвите души. Елините смятат, че Тот е прероден в бог Хермес.

Тот е автор на „Изумрудените скрижали”, известни още като Книгата на живота или Книгата на бог Тот. В 108 скрижала той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. По-голяма част от тези скрижали са загубени. Тот има участие и в Книга на мъртвите, наричана в древността Книга за възлизането на душата към светлината на деня.

В Петия Изумруден скрижал Тот описва потъването на Атлантида и спасяването на група нейни обитатели, които предвождани от него пристигат с космически кораб в Египет, известна в древността като Земята на скалистите хора, на децата на Кхем. Тук Тот построява първо Сфинкса и след това Голямата пирамида в Гиза.

„После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем. Дълбоко под скалите зарових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с формата на лъв и при все това приличащ на човек (Сфинкса, б.ред.). Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда. Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост.

Извади моят кораб и с лекота победи. Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е Ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота, твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената”. Това е един от сравнително ясните разкази в запазените до днес части от „Изумрудените скрижали“ на Тот Атланта, наречен още Трижди Велик.

Проходът, който свършва в една от стените на Голямата пирамида, за което говори Тот Атланта в своите Скрижали, е всъщност помещението, известно като Кладенеца в Голямата пирамида. Преди няколко десетилетия безсмъртният дух на Тот се свързва с един американец от ордена на Мелхизедеците – Друнвало. В резултат се появяват два тома, в които чрез насоките на Тот Атланта се разкрива, че човекът и Вселената са създадени с любов на принципа на Свещената геометрия. А пирамидите са места за посвещение в истинската същност на живота и за развитие на космическо съзнание, което е Любовта, за която припомня с идването си Исус Христос.

„Първо започвате инициaция (oт лaтинcĸи: „пocвeщeниe” - личнocтнa тpaнcфopмaция към пo-виcшe ниво на съзнание – б.р.) от Кладенеца в края на тунела и преживявате енергията на тъмната светлина, за да стигнете до Залите на Аменти или до утробата на Земята. После отивате в Камерата на царя, където пътувате с енергията на бялата светлина и преживявате единение със Сътворението.

Накрая завършвате в Камерата на царицата, където преживяванията ви се стабилизират, за да се върнете към нормалния си живот и да помагате на другите да намерят своя път. След това чакате дълго време. В определен момент, може би в някой друг живот, се връщате в Камерата на царя за последното посвещение. Този ритуал продължава четири-пет минути и се извършва в средата на помещението. По време на ритуала върху Третото око на посветения се рисува анкх (eгипетският символ на живота, вечността и безсмъртието – б.р.), като потвърждение, че той все още върви по този път и че е останал стабилен за дълъг период от време”, пише Друнвало Мелхизедек.