Плачете, деца: Археолози откриха гроба на Дядо Коледа (СНИМКИ)

Общество
16:31 - 21 Октомври 2022
3709
Плачете, деца: Археолози откриха гроба на Дядо Коледа (СНИМКИ)

Археолози откриха в Южна Турция истинската гробница на самия Дядо Коледа, официално известен като свети Никола. Неговите съвременни имена Дядо Коледа, Свети Ник и Крис Крингъл са известни на децата по целия свят, съобщава Live Science.

Въпреки че изследователите вече знаели, че тялото на светеца е погребано в църква от IV век сл.н.е. в турската провинция Анталия, останките на светеца изчезнали около 700 години след смъртта му, така че конкретното място, където първоначално е бил погребан, било загадка.

Сега улики, събрани по време на нови разкопки на тази църква, включително сходството на сградата с църквата на Божи гроб в Йерусалим и фреска с Исус, намекват къде точно е било положено тялото на свети Никола.

Разположен на южното крайбрежие на Турция, съвременният град Демре се гордее с църквата „Свети Никола“, построена през 520 г. сл.н.е. върху по-стара църква, където християнският светец е служил като епископ през IV век. Тогава известен като Мира, малкият град е бил популярно място за поклонение на християните след смъртта и погребението на свети Никола там през 343 г. сл.н.е.

Много малко се знае за живота на св. Никола, но има много легенди – говори се, че той спасил три момичета от проституция, че отсякъл обладано от демони дърво, че възкресил три убити деца и че влязъл в бой по време на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. И разбира се, се говори, че раздавал наследеното си богатство анонимно на бедните, което в крайна сметка довело до легендата за свети Никола като Дядо Коледа.

За съжаление през 1087 г. „някои мъдри и знаменити мъже от Бари [Италия]... обсъдиха заедно как биха могли да отнесат от град Мира... тялото на най-благословения изповедник на Христос, Никола“, според съвременен ръкопис, преведен от латински от покойния медиевист Чарлз У. Джоунс. Групата успяла, като изнесла повечето останки на свети Никола и оставила в Мира само няколко кости и счупен саркофаг.

Оскверненият саркофаг в църквата „Св. Никола“ в Демре, където са били положени останките на свети Никола, преди да бъдат извадени и отнесени в Бари през 1087 г. (Sjoehest / CC BY-SA 3.0)

Въпреки това оскверняване самата църква „Св. Никола“ в Демре е оцеляла повече от хилядолетие, като археологическите разкопки започват в края на ХХ век. Така изследователите открили основите на най-ранната църква, покрити с пясък и тиня. Миналата седмица Осман Еравшар, председател на Регионалния съвет за опазване на културното наследство на Анталия, обяви откриването на мястото на гробницата на свети Никола в основата на фреска на Исус.

Еравшар отбелязва, че настоящите разкопки са разкрили „пода, върху който са стъпвали краката на свети Никола“ от старата църква. „Това е изключително важно откритие, първата находка от този период“, казва археологът.

По думите на Еравшар първоначалният гроб на свети Никола също е открит. Археологът смята, че „саркофагът му трябва да е бил поставен на специално място и това е частта с три апсиди, покрити с купол. Там открихме фреската, изобразяваща сцената, в която Исус държи Библия в лявата си ръка и прави знак за благословия с дясната“. Мраморна подова плоча с гръцките думи „като благодат“ може да бележи точния му гроб.

В подкрепа на тази хипотеза е формата на самата църква. Точно както църквата на Божи гроб има недовършен купол отгоре, така и църквата „Св. Никола“ в Мира. Куполът бил възстановяван от руския император Александър II през 1860 г., но така и останал недовършен. Това може да е било умишлен опит да се свърже свети Никола с историята за разпъването на Исус и възкресението му.

„Не е необичайно църквите да се строят една върху друга – казва Уилям Карахър, археолог от Университета на Северна Дакота. – Всъщност наличието на по-ранна църква на дадено място е било повод да се построи църква още от раннохристиянско и византийско време.“

Но Карахър смята, че мраморната подова плоча с гръцки букви може да е от някакъв друг контекст, използвана повторно в древността вероятно поради общата дума „харис“ (благодат), гравирана на нея.

Карахър отбелязва, че свети Никола е важен в православната и католическата традиция с посветени на него църкви и параклиси в цялото Средиземноморие. „Мисля, че много хора – от нетърпеливи деца в навечерието на Коледа до уморени от света научни репортери и побелели археолози – са се надявали в даден момент от живота си да зърнат за малко истинския свети Никола“, казва Карахър.