Почина „хроникьорът на Уго Чавес”

Семейството на големия венецуелски журналист и бивш вицепрезидент на страната в периода 2002-2007 г. Хосе Висенте Ранхел извести в Туитър, че той е починал от сърдечен удар на 91-годишна възраст. Новината бе тиражирана и от много венецуелски, латиноамерикански и световни медии.

Освен вицепрезидент, Ранхел е бил също външен министър на Венецуела през 1999-2001 г., както и военен министър от 2001 до 2002 г. – първия цивилен военен министър в историята на страната.

Три пъти се е кандидатирал за президент на Венецуела – през 1973, 1978 и 1983 г.

Ранхел е играл активна обществена роля в страната си в продължение на около 70 години. Голяма част от дейността му е журналистическа, винаги с ясна социална позиция.

Роден е на 10 юли 1929 г. в столицата Каракас. Изявява се политически още като студент по право, когато се противопоставя на военния преврат, свалил от власт през 1948 г. демократично избрания президент и известен писател Ромуло Галиегос.

Военните власти изключват от университета, хвърлят в затвора, а накрая и експулсират от страната младия опозиционер Ранхел, който емигрира в Чили. Там се жени за чилийската скулпторка Ана Авалос. В семейството се раждат син и дъщеря, като синът в момента е кмет на важна община в Каракас, предаде „Барикада”.

През 50-те Хуан Висенте Ранхел продължава учението си първо в Чили, а после в Испания – в университетите в Саламанка и в Сантяго де Компостела, където се дипломира като магистър по право.

Връща се във Венецуела през 1958 г., след падането на диктатурата на Маркос Перес Хименес. Оттогава нататък е избиран за депутат в пет последователни парламента от различни, но винаги леви партии – от Републиканското демократично действие, Комунистическата партия, Движението към социализъм (MAS) и Изборното движение на народа.

Съчетава депутатството си и с адвокатска дейност, водейки дела срещу нарушения на човешките права.

При първите си две кандидатирания за президент – през 197 и 1978 г., Ранхел го прави от името на партията MAS, ръководена от неговия тогавашен приятел и съмишленик Теодоро Петкоф, също легендарна фигура във венецуелската политика и журналистика.

Петкоф е от българо-полски произход – син е на емигрирало във Венесуела през 30-те години семейство на българин и полска еврейка с комунистически убеждения. Заедно с брат си Любен участва във венецуелското партизанско движение през 60-те и записва в историята на страната умопомрачителни епизоди с бягства от затвори, станали по-късно сюжети за филми.

През 70-те Теодоро Петкоф преминава на умерени социалдемократически позиции, а през 80-те влиза в правителството на неолиберала Рафаел Калдера и започва да внедрява рецептите на МВФ. След  края на министерския си мандат се посвещава на журналистиката, като по-късно става остър критик на президента Уго Чавес. Петкоф почина през 2018 г.