Почит за аниматора Николай Тодоров

Известният български аниматор Николай Тодоров днесщеше да навърши 70 години. Той си отиде преди 3 години след дълга битка с рака. До последно той обаче рисуваше шаржове и се опитваше да надвие тежката болест с хумор и ирония.

Николай Тодоров е роден на 18 февруари 1952 г. в София. През 1972 г. завършва Художествената гимназия в столицата. През 1978 г. завършва анимационно кино във ВГИК – Москва, в класа на Иван Петрович Иванов-Вано, който се смята за баща на руската анимация.

От 1979 г. работи в студио за анимационни филми „София“ като режисьор, художник – постановчик, аниматор и сценарист до 1987 г. От 1987 работи в Германия.

Създал е над 90 анимационни филма. Носител е на престижни международни награди. Филмът му „Грандомания” е селекциониран на XXXIII Международен кинофестивал в Кан 1980 година в категория за най-добър анимационен филм.

На Международния кинофестивал в Хирошима филмът му „Одисея” е селекциониран за един от десетте най-добрите анимационни филми за последните 30 години. Филмът му „Ден, като глухарче“ печели Награда „Сребърен дракон“ от фестивала за анимационно кино Краков 1983 г.

През 1989 година, филмът му „Последният час” е удостоен с награда за най-добър филм. Печели „Гран при”, „Наградата на Критиката“ и „Наградата на СБХ за най-добро изображение” на Световния фестивал за анимационно кино „Варна 2017“ за филма „Made in Brachycera”. Филмът печели и Специалната награда на журито на фестивала „Златен Ритон”.

Филмите на Николай Тодоров са участвали във всички реномирани световни кинофестивали и форуми. Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк е закупил и притежава негови филми. Участвал е и е бил шеф на жури на кинофестивали в Отава, Загреб, Ешпиньо, Москва, Анеси.

Художникът има самостоятелни изложби в Москва, Ню Йорк, Анеси, Ешпиньо, Загреб, Лука, Франкфурт, Оберхаузен и др. Илюстрирал е много книги от българската и световната литература.

Във Филмотечно кино „Одеон” днес от 18.00 ще бъде прожектиран филмът „Произведено в Брахицера” (2017, България, 72 минути) на Николай Тодоров. Сценарият е на Виктор Самуилов, музиката на Данко Йорданов и Ива Тодорова. 

Герои на този филм са мухите. Предводителката им – мухата Майка, в края на живота си е изпълнена с решимост коренно да преобрази бита на своите поданици, като се опита веднъж завинаги да изтрие позора, „прославил” ги като едни от най-гнусните същества сред ципокрилите.
Модел за подражание са пчелите. С общи усилия и много жертви мухите успяват да произведат мед, но това е първото и последно нещо, което сътворяват, преди лакомията им да ликвидира цялото семейство.

Пред БНР Николай Тодоров бе споделил, че свободата е начин да съществуваш, да можеш да дишаш. "Никой не може да те накара насила нещо да правиш. Говоря не само за изкуството.

Колкото до изкуството, отдавна е казано, че с него трябва да се занимават или хора, изключително богати, или изключително бедни. Когато тръгнеш към него с голямата кесия, за да печелиш, ще направиш пари, но няма да има изкуство. Защото това е духовност, това са други измерения.

Не напразно е казано да се изгонят търговците от храма. Но какво искаме, като днес в България 90-99% са прекупвачи. Никой не произвежда нищо. Когато някой иска да направи нещо в областта на изкуството, той е свободен да го направи. Какво ли не сме правили през социализма, за да се сдобием с някоя книга. Имаше забранена литература. Романа „Майсторът и Маргарита” на Булгаков сме го чели на циклостил. Но сме го чели. Забраната е странно нещо. Тя е за глупавите. Не могат да ти забранят да дишаш, да се радваш на слънцето. За зла участ, когато е имало насилие, се е раждало най-хубавото изкуство", даде своето мнение талантливият аниматор.