Под Нотр Дам лежи езически град , заради Революцията топят камбаните

Когато човек се моли, неговото ДНК се променя, казват учените. Много символика има в този огън. Първо, падна 93-метровата кула - вечният стремеж на човека да стигне небето. Човекът гради кули от дърво, които горят като клечка за зъби, създава си фалшиви ценности, които издига в култ. И оловото стана на прах.

Подобно на оръжието на цар Наполеон. Остана Христовият венец, да ни напомня, че днешните ни кумири ще бъдат изпепелени от историята. Дано огънят, този дяволски пъкъл не е символ на християнството, което губим.

Умиращият герой вече не е нужен на сюжета, изиграл е ролята си. 8 века човечеството запази символа на вярата. Ние не успяхме. Така, както не опазихме 60% от животинските видове. Светът умира. И се моли. Когато се моли, човек променя ДНК-то си. Време е!

Много българи съжаляват за историята и културата на Париж, но със сигурност има и такива, които повече ги боли за срутените църкви на България!

Факт е, че бедните помагат - справка покойният дядо Добри, а баготите кътат парите си или ги пилеят за глупости.

Толкова с уводната част. Ще ви запознаем с 10 факта, които не са толкова известни за Нотр Дам дьо Пари.

Катедралата, строена между ХІІ и ХІV век, Нотр Дам дьо Пари (Notre Dame de Paris), позната още у нас като Парижката Света Богородица, има огромна историческа стойност, не само за Франция, но и за целия свят.

Тази готическа катедрала е и символ на ролята на Париж като един от духовните центрове на Европа. Тя носи белезите на Френската революция, но повече е свързана със съдбата на монархията във Франция – от кралете, които са я строили, до император Наполеон.

Хиляди туристи прекрачват прага й всеки ден и се наслаждават както на външната така и на вътрешната й красота. повечето посетители, вероятно за първи път научават факти за Нотр Дам.

1. Под катедралата лежи град от езически времена

Хълмът Ил дьо ла Сите, върху който е разположена Нотр Дам, някога е бил галско-римски град с името Лутеция. Възможно е дори катедралата да е построена върху останките на езически храм. Изследователите подозират това, тъй като при разкопки на мястото през 1710 г. са открити останки от олтар със скулптури, посветени на римския бог Юпитер и други стари божества.

2. На покрива й има цяла гора (Унищожена от пожара!)

Катедралата има някои от най-старите оцелели в Париж рамки от дървесина, в т.ч. дървета от над 200-декарова гора, изсечена през ХІІ век. Всяка греда е направена от отделно дърво. Затова и цялата тази конструкция е известна като Гората.

3. 28 крале са изгубили „главите“ си в нея по време на Френската революция

През 1793 г., в разгара на Великата френска революция, 28 статуи на библейски крале в катедралата са съборени с въжета и обезглавени от тълпата. По-рано същата година гилотината обезглавява крал Луи ХVІ, затова и побеснелите революционери нападат символи на монархията. Оцелелите статуи, открити по-късно, днес са в музея „Клюни“.

4. Двете най-известни кули на „Нотр Дам“ не са близнаци

На пръв поглед те наистина изглеждат сякаш са идентични. Детайлен поглед показва, че северната кула е малко по-голяма от южната. както и всички други елементи на катедралата, те са строени в продължителен период от време, а това е демонстрация на колаж от архитектурни течения, а не визия, родила се в главата на един-единствен архитект.

5. Веднъж камбаните й били разтопени, за да се направят оръдия

Не само кралете-статуи, но и цялата катедрала става жертва на новото време, въведено от дейците на Френската революция. Те нареждат от християнски храм сградата да бъде променена и да изразява на Култа към Разума. Почти всичките й камбани тогава са претопени и отиват за направата на оръдия за революционерите. Звукът на хора от камбани е възстановен едва в близката до нас 2013 година.

6. Наполеон и Виктор Юго спасяват Нотр Дам

Когато Наполеон Бонопарт решава да се короняса за император през 1804 г. в Нотр Дам сградата е в лошо състояние. Вековете упадък и нанесените от революцията щети са я довели до ръба на разрухата. Именно Наполен връща статута й на църква и провежда церемонията си сред стените й. С това поставя начало на нов живот за Нотр Дам.

Разбира се, виновник Нотр Дам да бъде едно от бижутата на света, е й най-големият и обичан френски писател - Виктор Юго. В романа си „Парижката Света Богородица“ (1831 г.) той използва сградата като персонификация на самата Франция. Книгата и до днес е огромен успех, а в онези времена през ХІХ век води до организирането на акции за възстановяването на храма под наставленията на известните по онова време архитекти Жан-Баптист-Антоан Ласю и Южен Виоле-ле-Дюк.

7. Чудовищата по двете главни кули са от по-нови времена

Не от готическата епоха, която би трябвало да изразяват, а от средата на ХІХ век са гаргойлите и химерите, поставени по ъглите. Виоле-ле-Дюк нарежда поставянето им, вдъхновен от тяхното нееднократно споменаване в романа „парижката Света Богородица“ на Юго.

8. Кулата „Стрелата“ е свещен гръмоотвод (Унищожена от пожара!)

Фотографии на катедралата от преди злополучния сегашен пожар, показват, че на върха на най-високата кула на храма, наричана „Стрелата“ е имало петел, който е имал не просто декоративна стойност. През 1935 г. три реликви – предполагаемо парче от короната от тръни на Христос, както и миниатюрни останки от Св. Дени и Св. Женевиев (двамата светци-зикрилници на града) са вкарани в металното тяло на птицата. Оттогава се носи мълвата, че идеята е била да се създаде един вид свещен гръмоотвод, който да пази богомолците вътре в храма.

9. Смята се, че органът в храма е най-големият във Франция (Унищожен от пожара!)

Органът в Нотр Дам има повече от 8000 тръби (някои останали още от ХVІІІ век). Съмнения по въпроса разбира се съществуват, но след сегашния пожар това няма как да бъде установено. С пожара се слага край и на огромните усилия положени по органа в катедралата, засвирил отново през 2013 г. по случай 850-годишнината на Нотр Дам.

10. Всички пътища водят до Нотр Дам

Тълпите от туристи обикновено не забелязват нещо, което се намира край катедралата – обозначаващ надпис със звезда с осем лъча, вписани в камък. Надписът гласи „Нулева точка на пътищата във Франция“. Тя се използва за измерване на разстоянията между Париж и другите населени места във Франция. Поставена е там през 1924 г.