Полтъргайст храни 11-годишно момиче с ябълки
Тази история е известна като Полтъргайстът от Соучи и се развива през 1960 г. в Шотландия. Българският полтъргайст Кики е регистриран в по-късни времена - в началото на 90-те години на 20 век.
През 1960 г. семейство Кембъл се премества от Ирландия в шотландския град Соучи. Семейството се състои от Ани Кембъл, нейната 11-годишна дъщеря Вирджиния, 30-годишния Томас Кембъл-брат на Ани, съпругата му Изабел и двете им деца. Ани някак си намира работа в пансиона, но за това трябва да става много рано и да прекарва почти целия ден на работа.
Дъщеря й Вирджиния е срамежливо момиче, трудно й е да намери нови приятели и преместването я прави още по-плаха. Вирджиния прекарва по-голямата част от времето си с братовчедка си Маргарет, с която споделят една стая. Постепенно животът им на ново място се подобрява, но Вирджиния все още е много плаха и затворена. В крайна сметка се стига до странна история за свръхестествени сили.
Вечерта на 22 ноември 1960 г., когато Вирджиния и Маргарет вече са в леглата си, те чуват странни звуци, подобни на „топки, отскачащи от стените“. Тъй като в стаята няма видим източник на тези звуци, момичетата ужасени хукват към родителите си. В същото време забелязват, че когато слизат от спалнята си, разположена на втория етаж на къщата, звукът от подскачащи топки ги следва.
Родителите ги уверяват, че просто им се струва и им казват да се върнат в стаята си. Но когато момичетата се връщат, звуците продължават да ги плашат, като към тях се присъединяват звуци от драскане - сякаш някакви животни драскат вътре по стените. Това още повече плаши децата. Оказва се, че е само началото. През следващите дни и нощи нещата стават още по-зле. Децата забелязват, че нещата им изчезват сами някъде, а мебелите се движат. В един момент родителите на момичетата също забелязват това.
"Една ябълка изскочи от съда и Вирджиния я изяде. Отидох до телефона. Вирджиния беше в къщата с баща си в този момент. Той каза, че докато ме е нямало, ябълката се появи на чинията три пъти сама. Една тенджера сама излетя от килера и удари Вирджиния по носа. Тенджерата падна на стола точно преди да се прибера. Парче шоколад се изтърколи от бюфета, а след това и молив. Бележник излетя от кухнята в хола. Светлината се включваше два пъти сама. Вирджиния взе метлата, но тя излетя от ръцете й и гумата излетя от дръжката. Под масата се почука. Вирджиния също нанесе три удара в отговор. Тогава имаше три удара зад мен “, разказва Ани, майката на Вирджиния.
Други странности включват факта, че чаршафите на леглото на Вирджиния започват да променят цвета си. И тогава се появяват зловещи невидими ръце, които щипят и блъскат всички хора, присъстващи в къщата. Тези явления последват Вирджиния и в училище. Един ден учителят и другите ученици стават свидетели как бюрото на Вирджиния се издига от пода до тавана и известно време вибрира там. Майката на Вирджиния разказва как една нощ нещо я изтласква от леглото и маха одеялото от нея. През цялото това време къщата редовно е подлагана на невидими удари по стените и вратите. Един ден семейният лекар, д -р Уилям Логан, пристига в дома на Кембълс:
"Бях повикан в къщата заради инцидентите, които се случват там. Отидох при Вирджиния, която лежеше в леглото и изглеждаше доста спокойна, въпреки цялото това объркване, и я помолих да се опита да се отпусне и да забрави, че стоя в стаята до нея. След като бях в стаята десет или петнадесет минути, забелязах, че една от възглавниците до Вирджиния започна да се движи по доста необичаен начин. Можете да си представите, че Вирджиния лежи с глава, опряна на възглавница, а до нея е друга възглавница и тази възглавница започна да се върти.
Освен това забелязах приблизително по същото време или малко след това, че в леглото имаше вдлъбнатина, която започна да потрепва, сякаш нещо дърпа или бута отвътре, но нямаше очевидна физическа сила, предизвикваща това движение. Убедих се, че самата Вирджиния не е в състояние да предизвика тези странни движения, както чрез наблюдение, така и чрез проверка на положението на ръцете и краката. Освен това нямаше друг човек, който да е достатъчно близо до Вирджиния или нейната възглавница, за да я свали.
Един от звуците, които чух, беше много характерен триещ се звук. Друг наличен шум беше тропащ звук като щракване върху стол. След известно време решихме да се приберем, мислейки, че може би Вирджиния ще се успокои и ще заспи, когато си тръгнем. Когато излязохме през вратата, се случи много необичайно нещо. Всички тези звуци и почуквания сякаш придобиха различен характер, станаха много забързани и възбудени, сякаш нещо се опитваше да ни принуди да останем в стаята или отново да привлечем вниманието към детето в леглото", разказва лекарят. След това той не идва отново в къщата на Кембълс, за да прегледа момичето, а чете дневници за състоянието й, които семейството започва да води по негов съвет.
Изглеждаше, че "нещото" следва Вирджиния, където и да отиде. Когато тя не е наоколо, нищо не се случва. Тогава в къщата е поканен свещеник - преподобният Лунд, който също става очевидец на явленията на полтъргайста. В същото време той забелязва, че понякога Вирджиния изпада в състояние, подобно на дълбок транс, а понякога сякаш „в нея е влязъл демон“. След това момичето истерично крещи на хората около себе си. И когато тя се успокоява и идва на себе си, не си спомня нищо.
Лунд става свидетел и на удари по стените и движение на предмети. По това време историята вече достигна до пресата, разпространява се в новините, привлича различни репортери и любопитни в къщата. Свещеникът се опитва да почисти къщата, като поканва няколко други свещеници там. По време на почистващата церемония всички те чуват удари и драскане, отекващи из къщата.
След прочистването дейността на полтъргейста отшумява донякъде, но от време на време продължава, докато най-накрая спира завинаги. След това, през 1965 г., семейството се премества в град Бедфорд и следите им се губят.
