Помните ли? На 1 август 1990 г. 7 ВНС избра Желю Желев за президент

На 1 август 1990 г. VІІ Велико народно събрание избра д-р Желю Желев за председател (президент) на България на основание чл. 78, т. 16 от Конституцията на Народна република България.

На 12 юли 1991 г. е приета новата конституция, съгласно която България е парламентарна република, а член 92 постановява, че президентът е държавен глава, който се избира пряко от избирателите.

На 19 януари 1992 г. д-р Желю Желев е избран за първи президент на Република България на втория тур на първите преки президентски избори в страната. Желю Желев и вицепрезидентът Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, получават 2 738 420 гласа (52,85 процента).

Ето какво пише БТА тогава: 

България тръгва по пътя на парламентарната демокрация

Велико Търново, 10 юли 1990 г. /спец. кор. на БТА Бойка Димитрова и кор. на БТА/ С тържественото откриване днес на Великото народно събрание се поставя истинското парламентарно начало за развитието на младата българска демокрация. Тук, във Велико Търново, където са ставали съдбоносни събития, днес 400-те депутати се събират не само за да възстановят историческата традиция всички най-важни въпроси за отечеството да се решават от Великото народно събрание, но и да направят първите стъпки към така желаното национално съгласие, на

възраждането на България съобразно нормите на съвременната европейска демокрация.

Със съзнанието за непреходността на демократичните начала в живота на обществото гражданите у нас очакват от своите избраници не само да изработят новата конституция, но на дело да покажат, че ратуват за преуспяването на страната.

Обществото ни иска да види примери на политическа мъдрост, на цивилизован парламентарен диалог и разбирателство,

на конструктивни парламентарни решения. Защото одобрения по-нататък ще получава само този, който показва, че води добре народните сметки.

Израз на това желание са думите, изписани на многобройните транспаранти, с които са украсени улиците: на града. С тях великотърновци приветстват и пожелават успешна работа на депутатите. Изписаните призиви гласят "Великото народно събрание - надежда за правова и демократична държава“, "Националното единство - гаранция за икономическия успех“.

Атмосферата, която владее града, сякаш не подлежи на описание. Тук доминира духът на необичайното събитие. Хората съзнават, че Велико Търново отново приковава вниманието на България, всеки ясно разбира историческата стойност на днешния ден. Часовете преди началото на церемонията по официалното откриване на сесията на новоизбрания парламент високи стойности отбеляза градусът на обществените настроения.

От изминалата нощ и през деня тук се увеличава притокът на привърженици на партии, движения и организации от цялата страна.

По-късно колони от представители на Отечествената партия на труда, Националнорадикалната партия, Организацията за конституционна защита на националните интереси и други граждани се отправиха към старата градска част, но не бяха допуснати в района на музея "Възраждане и Учредително събрание“. Въпреки напрегнатата обстановка, разумът очевидно надделя. Произшествия и инциденти не бяха допуснати преди, по време и след церемонията по откриването на сесията на Великото народно събрание.

Малко след 14,00 часа депутатите се отправиха с автобусите към сградата, където преди 111 години се е състояло Учредителното събрание.

Това забележително място, събирало неведнъж едни от най-достойните мъже на България, днес отново, макар и за броени часове се превърна в център на политическия ни живот.

Старият парламент, обкичен с бръшлян и здравец - символи на вечните устои на българския дух, посрещна около 1000 гости - народни представители, ръководители на дипломатически мисии, наши и чуждестранни журналисти. Пред входа хор за старинни песнопения поздрави депутатите.

След това те официално се регистрираха в книгата на народните представители.

Камбаните на Катедралния храм "Рождество богородично“, възвестиха началото на тържествената церемония.

Залата, украсена както преди 111 години с национални знамена и хералдични гербове с лъвове, символизиращи възродената българска държавност, излъчваше атмосферата на някогашното първо заседание.

Днес тук бяха и главата на Българската православна църква патриарх Максим, главният мюфтия на мюсюлманите в България, д-р Хаджи Недим Хафъс Ибрахим Генджев, както и други ръководители на религиозните общности у нас. 

Велико народно събрание

София, 31 юли 1990 г. /БТА/ Президентската криза е или на крачка от преодоляването, или ще се задълбочи още повече. Такъв е резултатът от първото едночасово заседание днес на Великото народно събрание.

През изминалите повече от две седмици депутатите не избраха президент на републиката, но „свалиха“ кандидатурите на четирима.

Почти "седнал на президентското кресло“ след вчерашното пето гласуване, най-неочаквано Виктор Вълков се оттегли, изпълнявайки решението на парламентарната група на БЗНС.

Изненада у народните представители предизвика предложената кандидатура за президент на Никодим Попов, направена от Велко Вълканов. По-късно г-н Попов благодари за оказаното му доверие и си направи отвод.

Лайтмотивът в пространното изказване на д-р Петър Дертлиев, с което той си оттегли кандидатурата, бе въпросът:

"Защо така спонтанно гласувахте против един социалдемократ?“

От името на Парламентарния съюз на демократичните сили Стоян Ганев представи новия кандидат - д-р Желю Желев. Ползвайки се със заслужен авторитет и доверие в средите на българската интелигенция и политически движения и партии, новият кандидат за държавен глава е убеден демократ, със завидно умение за открит и честен диалог, толерантен е към чуждото мнение и убеждения. Говорителят на СДС проследи най-важните моменти от биографията на Желю Желев, като припомни, че

през последните 25 години той е бил в непрекъснат конфликт с тоталитарната власт, участвал е в различните форми на индивидуален и организиран протест и борба.

Неговата личност се открои като един от инициаторите и активните участници в обществения комитет за екологична защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройство и бе един от неговите съпредседатели. На 7 декември 1989 г. бе избран за председател на Координационния съвет на СДС.

След почивката народните представители започнаха да задават въпроси към новия кандидат. Те искаха да научат как след като бъде избран за президент, Желю Желев ще защитава многопартийната система, какво е отношението му към парламентарното мнозинство на БСП и вижда ли пътища за сътрудничество с тази политическа сила и по-конкретно възможността да се създаде коалиционно правителство с нея. Много от питанията бяха свързани с негови изказвания в предизборната кампания, по време и след парламентарните избори и доколко развитието на политическата ситуация е оказало влияние и е променила някои от становищата му. Смята ли сега, когато БСП е спечелила изборите, че това е катастрофа за България.

Втора група въпроси бяха свързани с необходимостта от радикални законодателни промени - в селското стопанство и собствеността на земята, екологията и здравеопазването, за жителството.

Ако бъдете избран за президент /с тези думи започваха най-често питанията на депутатите/, как бихте решили проблемите за възстановяване на българското село, за спиране "изтичането на мозъци“, за осигуряване на националната сигурност, за реорганизацията на въоръжените сили? Как си представяте по-нататъшната демократизация и не се ли опасявате, че може би отново хората няма да имат възможност за свободен израз на идеи?

Мнозина биха искали да чуят отговора на конкретни въпроси, като "на кого ще възложи съставянето на новото правителство?“

Питанията бяха толкова много, че за Елка Константинова бе останал, както самата тя каза, най-дребният от дребните:

"Какво е мнението Ви за таксата за кучетата?“

На утрешното заседание д-р Желю Желев ще представи своите виждания за бъдещето на страната, за излизане от кризата и ще отговори на депутатите. 

***

Великото народно събрание избра Желю Желев за президент на България

София, 1 август 1990 г.  /кор. на БТА Б. Димитрова и В. Константинов/ - Желю Желев е новият президент на България. За неговата кандидатура днес гласуваха 284 народни представители.