Седмицата: Чий… е „мускулът“ на Спецов, та да го дъвче?

Пред БАН се срещнали двама колеги научни работници.

- Как си? Нещо ново при теб?

- Току що защитих един научен труд, който преди година ми върнаха.

- На каква тема?

- Темата е „Влиянието на духовата музика върху духовния живот на духовника.

- Но това е пълна безсмислица.

- Така е. Но преди ме отрязаха само заради заглавието, а сега го приеха.

- А какво беше първото заглавие?

- „За чий х** му е на попа тромпет?“.

Това е виц – стар, брадат „духовен“ виц! Ама се вписва някак си в моментната ни политпартийна „духовност“ (държавност, де!). Щото някак си проблемът с „Лукойл“, който можеше да ни издуха, се спря, опря именно на „Чий…“, след като много мускулестият шеф на НАП и културист Румен Спецов беше определен от българското правителство за „особен управител на „Лукойл“ в България“.

През изминалата седмица Министерският съвет одобри кандидатурата на Спецов, а в началото на сегашната се вписва в Търговския регистър, „за да може веднага да поеме оперативното управление на фирмите на „Лукойл“ у нас. Това са рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас АД“, „Лукойл България ЕООД“ – притежател на веригата бензиностанции, „Лукойл авиейшън България ЕООД“ - компанията за зареждане на самолетите на българските летища, и търговецът „Лукойл Бункер България ЕООД“.

Абе наистина мускули (и то от тия големите) ще му трябват на „данъчния с (баш) големите мускули“. Всъщност науката продължава да спори кой е най-големият мускул в едно човешко тяло и то без „надувки“. Дали квадрицепсът (четириглавият мускул на бедрото) или глутеус максимус (големият седалищен мускул).

Е, нещата съвсем си се връзват, без значение кой точно е по-по-най. „Четириглавият“ ще балансира тия 4 в 1 съставни части. Това, докато „максимусът“ всъщност върши главната работа според закона от вече бившия (засега) главен данъчен Румен Спецов. Да си седне здраво на задника и като „особен управител“ да „поеме оперативното управление на фирмите на „Лукойл“.

Което ето какво означава: „Целта е да се гарантира, че никакви средства от дружествата няма да изтичат в нежелана посока. Същевременно е важно рафинерията да продължи да работи безпрепятствено, работещите в нея да бъдат спокойни за труда си и българският пазар да не изпита нито едно затруднение“. И в тази връзка „Кой по-добре познава начина на разплащане и работа на рафинерията, освен НАП?“, ако не „нейният досегашен директор“, който „ще следи и ще е отговорното лице, че всичко ще бъде изпълнявано по начина, по който сме го обещали“. Като „Особеният управител трябва да получава разрешение от правителството за всяка специфична дейност, както е по закон“. И „На него не са му дадени такива права, каквито се пропагандират - едва ли не да се събуди с някаква грандиозна идея и да направи нещо, напротив. Министерският съвет е контролният орган, който може да му разрешава или да му забранява определени действия“. Също така „Спецов няма да се занимава с производството по рецептурна книга на дизел и бензин. Той няма технологично да ръководи производството. Неговата цел е да осъществява финансов контрол. Да има гаранции, че няма да има нарушения санкционни по отношение на плащанията“.

Уж е ясно, ама ако мигом с назначението на Румен Спецов не започнаха тия „чий… е той?“ и „за чий… ни е баш той?“. Като в същото време и опозиционно беше натъртено, че да, „събитията с „Лукойл“ са ефект от войната с Украйна“, и да – „функциите на особения управител ще са (просто!) на счетоводител, като основната му задача ще е (именно!) да наблюдава сметките и движението на парите“.

Ми за чий тогава му го дъвчат вече повече от седмица тромпета, пардон – мускула на Спецов? След като дори пак според опозицията „Никой няма да остави Румен Спецов да се провали“. В това число „няма да го оставят съвсем сам да се оправя като особен управител, тъй като трябва да се осигури рафинерията, веригата бензиностанции и частта за авиационно гориво да продължат да работят в оптимален режим“. А конкретно „работата на управителя е да запази екипа, който е вършил работата досега". И „...да има една обща цел за всички в момента - рафинерията да продължи да работи. Та когато свърши войната и паднат санкциите, собственикът „Лукойл“ да няма основания за претенции към нас и да ни помъкне по арбитражи“. И най-важното в цялото това „особено счетоводство“: „Да не стигат парите до Кремъл. Но това пък има кой да го следи и извън България“.