Последните думи на един лекар: „Добре съм, обичам те”
Ужасът "коронавирус" е измислица за едни и жестока трагедия за други. Д-р Борис Таблов, който е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, разказа тъжната история на негов колега от Пловдив, който падна жертва на вируса.
Ето целия пост на медика във фейсбук:
Може ли някой да остане безчувствен стигайки до последния ред. Не, не е измислица. Едно от лицата на пандемията. Ще ги оставим ли?
Тази есен синът му е първокласник. Таткото, лекар, го взема от училище и отиват да спортуват, преди да напишат домашните заедно всеки ден. Майката взема 5-годишната дъщеря от детската градина. Когато тренировките на 7-годишния малчуган приключат, всички заедно се разхождат през есенните следобеди.
Идва ноември, училищата затварят заради коронавируса. Бащата разделя времето между децата си вкъщи и пациентите в една от болниците в Пловдив. Той и съпругата му се разболяват. Тя се възстановява бързо. Той е приет по спешност в болница. Кислородният апарат му пречи да говори, но без него не може да диша.
В поредната размяна на съобщения той небрежно вметва, че батерията на телефона пада и ще го остави да се зареди, да не се тревожат. „Добре“… „Обичам те“… „И аз теб“, си пишат лекарят и съпругата му. Мама и двете деца изрязват гирлянди от гланцово блокче за Коледа, докато чакат татко да пише отново.
След шест часа, към 18,30, се обажда дежурната лекарка...
Двете малки деца ще бъдат деца на стипендиантския фонд за семействата на починали в епидемията лекари, медици и учители. Не можем да върнем щастието на семейството, но можем да се грижим и да подкрепяме.
ВИЗИТКА:
Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 г. Завършил е медицина в Плевен през 2002 г. и е лекар трето поколение. Специализира анестезиология и интензивно лечение, има и допълнителни квалификации по спешна и по интензивна медицина. Преподава в местния медицински институт и е част от група лекари, които са отговорни за медицинското осигуряване при случаи с голям брой пострадали.
