Последното интервю на Lupa.bg с Мария Зъбова: Била съм камбаните на храма 3 часа без да спра

Мария Зъбова е математик по професия, но от много години тя бе човекът, който бие тежките камбани на храма „Св. Александър Невски”. До последно, тя не изгуби енергия и вяра, умът й остана бистър и изкачваше 200 стъпала до камбаните без умора. Родена е на 26 май 1929 г. в Чирпан в заможно семейство. Завършва френския колеж „Сен Жозеф”. След 9 септември 1944 г. семейството й е преследвано от новата власт. Брат й е убит в лагера край Ловеч, баща й е пратен в затвора, защото бил виден търговец. Заради вярата си самата тя е пострадала от тоталитарния режим – била е изгонена от гимназията, в която е преподавала. Мария биеше всички камбани в храма, включително най-голямата – 12-тонната. Днес бе последният земен ден на голямата християнка, посветила живота си на вярата. Ето и последният ни разговор с харизматичната дама, проведен преди няколко години, в който тя споделя подробности от драматичния си живот.

- Г-жо Зъбова, вие биете камбаните в най-големия ни храм „Св. Александър Невски”. Какво си мислите, докато създавате тези божествени звуци?

- Бия камбаните до ден днешен с голям хъс и с вяра, че за в бъдеще нашата младеж ще става все по-добра и ще имаме повече храмове, в които да идват. В „Св. Александър Невски” имаме много голям приток на богомолци. Но ако ние изоставим вярата, ще продължаваме да живеем в постоянен стрес. Когато изкача камбанарията, аз се моля за всички християни, които дългосрочният атеизъм направи колебаещи, да се върнат към вярата. Защото това е истината. Ние идваме на тази земя, за да изкупим греховете си.

- Уморявате ли се, като биете камбаната, като изкачвате пътя до нея?

-Не. Аз съм била камбаните по два часа без прекъсване, а при първото идване на Симеон Втори – три часа и двайсет минути, без да спирам. При идването на иконата на йерусалимската Света Богородица, бих камбаните 2 часа безспир.

- Вярата ли Ви прави толкова издръжлива, или навика? Та това са много тежки камбани. 

- Закърмена съм с вярата и съм страдала много от това. Бях преподавател по математика 38 години и бях преследвана за вярата, но никога не отстъпих. Пожелавам на всички младежи да бъдат твърди християни, защото сега сме обсебени от много секти, мормони и какви ли други не. Те влияят много отрицателно на нашата младеж.

Аз имам 11 дечица, които се въртят в моята фамилия, те са моето голямо щастие. Пожелавам на всички за в бъдеще да почувстваме положителната промяна, защото 10-те Божи заповеди не се изпълняваха дълго време и това докара до един голям срив цялата ни общественост. Пожелавам на всички много здраве и светъл поглед към всичките храмове, а те не са малко. Нека не се пълнят кафенетата и заведенията, а храмовете да са пълни.

- Г-жо Зъбова, ще ни кажете ли трудно ли е да се изкара празничен звук от камбаните? Вероятно се иска майсторлък, специални умения.

- Няма майсторлък. Трябва да си много здрав със сърцето и с краката. Колко метра нагоре се катерите, за да стигнете до камбанарията? От площада на „Св. Александър Невски” догоре са 220 стъпала. От хора, в който пея от 50-а година, са 180 стъпала. А от храма са 200 стъпала. Аз съм празничен звънар. Когато имам служба в храма, тогава започвам да ги бия в 9 часа, приканвам всички християни да посетят храма и след това ги изпращам след службата.

Следователно 2 пъти катеря камбанарията за всяка служба. А някой път, когато и на другия ден е празник, три пъти се изкачвам. И това ми дава голямо здраве и голямо самочувствие. В края на май започнах 84-тата година, и то без лекарства, защото Бог е с мен и аз ще му служа докле съществувам.

- Имате интересно минало – със съпруга си сте се венчали тайно…

- Да, ние в Драгалевския манастир се венчахме и бяхме колеги в „Св. Александър Невски.” Ние бяхме много преследвани навремето. Нещо повече – преподавах на студенти в Института за чуждестранни студенти и на завършващи техникум, гимназия ученици. Понеже те носеха кръстчета, от ръководството на гимназията и техникума ме бяха предупредили като видя кръстче, веднага да го взема от ученика. Аз обаче казах, че никога няма да направя това. Бях изгонена от 21-ва гимназия, където преподавах.

- След като приключихте с преподавателската дейност ли се преместихте в камбанарията и станахте празничен звънар?

- Да. Сега обслужвам 2 храма, всеки ден съм и в „Св. Седмочисленици” за утринната служба и литургията. В „Св.Александър Невски съм на щат, а в „Св. Седмочисленици” ходя по желание.

- Ще ни кажете ли малко повече за голямата камбана в църквата, която тежи 12 тона?

-Камбанарията е съставена от 12 камбани – като се почне от приблизително 12-тонната, следва 6-тонна, 3-тонна, тон и половина, докато стигнем до най-малката. На голямата е отразена годината, в която са били излети всичките – в град Тула, близо до Москва. Направени са от най-добрите съставки.

- Вие с кои камбани работите?

-Упражнявам 10 камбани, а другите 2, които са под мен на камбанарията, се озвучават, когато дойдат мои помощници. Голямата, 12-тонната, биете ли я? Бия я, да. Преди да почна на 10-те камбани, започвам с най-голямата.

- За храмовия празник кои камбани озвучихте?

-Десетте камбани, но и другите бяха озвучени, но защото имах помощници. Предполагам, че има и млади хора сред тях? Млади са, завършили са университети, много са интелигентни.

- Твърдо решена ли сте до последно да останете с камбаните? Възрастта не ви ли плаши?

- Ще продължавам, докато съм на ниво, а аз съм все още на голямо ниво. Мога да бия камбаните два часа, три часа – непрекъснато, защото съм в абсолютна форма със здравето си, благодаря на Бога. Господ ми изпраща това здраве. Без лекарства на 83 години навършени, мисля, че не са много от моите, тъй да се каже бабички.

- А вие разговаряте ли с хората, които идват в църквата за вярата, за морала, давате ли им съвет?

- Не, не. Но има доста желаещи, на които давам възможност да се качат на камбанарията и там вече разговаряме за вярата. Всяка сутрин наблюдавам потока от млади хора, които идват, палят свещи с голям хъс в „Св. Седмочисленици”, преди да отидат на работа.

Това показва, че неминуемо се възражда вярата ни, но според мен трябва да се премине и към малко духовна литература и пропаганда. Например проповедите на епископ Тихон, който отговаря за „Св. Ал. Невски” са много интересни. Словата му са толкова хубави, толкова достъпни за всеки, че хората с нетърпение изчакват края на службата и се събират около централния олтар, където се извършват службите и с голямо желание слушат дядо Тихон.