Христо Иванов: Борисов се е вградил в това статукво като мома в мост

Бившият председател на "Да, България" Христо Иванов определи като "поредната порция интриги, манипулации и откровени неистини" твърденията от по-рано днес (5 ноември) на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, че с Иванов са разговаряли в кабинета му за съдействие за свалянето на санкциите по глобалния закон "Магнитски" за корупция от САЩ и Великобритания от лидера на ДПС Делян Пеевски.

Ето каква позиция разпространи Иванов в социалните мрежи: 

"Днес Бойко Борисов е замесил името ми в поредната порция интриги, манипулации и откровени неистини, типични за неговото политическо поведение и комуникация.

По този повод съм длъжен да заявя, че е категорично невярно, че аз съм оказвал или обещавал съдействие за премахването на американските или британски санкции по отношение на Делян Пеевски. Борисов и Пеевски никога не са имали никакви ограничения, свързани с елементарна човешка почтеност, да злоупотребяват безочливо с бездоказателствени лъжи с цел компрометиране и запушване устата на своите опоненти, но самото развитие на събитията от периода 2022 - 2024 г. потвърждава думите ми за всеки, който всъщност се интересува от истината.

И публично, и във всякаква комуникация съм застъпвал тезата, че тези санкции се опират преди всичко на политическа оценка за неспособността на българските институции да се справят със системната корупция и злоупотреба с публична власт, която прави България рисков фактор и слабо звено в атлантическата общност за взаимно гарантиране на сигурността. Позоваването на конкретни казуси и обстоятелства в мотивационната част на съответните документи има по-скоро комуникационна функция и е най-много с второстепенно значение.

Завладяването на българските политически, съдебни, контролни и разузнавателни институции от Делян Пеевски и неговият кръг довежда страната ни до състояние на ограничена международна вменяемост и договороспособност и я прави изключително уязвима за всякакви форми на враждебно проникване и хибридни въздействия. Това налага прилагането спрямо нас на подобни екстраординерни карантиниращи мерки от страна на държавите, които споделят общи гаранции за своята сигурност с нас, особено след провала на институциите на ЕС да решат проблема. От това положение всички българи търпим огромни стратегически негативи. Съответно, единственият начин България да започне да излиза от тази категория, е да бъдат проведени реални и дълбоки реформи, оздравяващи нейните институции. Винаги ме е интересувало и съм работил за това и единствено за това.

Проблемът на Борисов е, че той се е вградил в това статукво буквално като мома в мост.

Винаги, когато е имал шанс да се разкачи от него, той в крайна сметка избираше да потвърди безостатъчната си отдаденост и зависимост на корупционния модел на завладяване на българските институции, свързван на този етап изключително с Делян Пеевски. Изправен пред перспективата за поетапната ликвидация на ГЕРБ като самостоятелен политически фактор, той и днес отново и отново избира да печели време за продължаване на собствената си вегетация на политическата сцена, воден единствено от тежките си зависимости. Независимо от цената за България.

Точно затова за Борисов е толкова важно да опита да премахне санкциите срещу Пеевски - защото те са присъда и за неговото собствено политическо битие. И точно затова е правил всякакви опити, често доста унизителни и винаги за сметка на публичния интерес, за облекчаване положението на Пеевски. Нещо, което днес се опитва да “нормализира” публично, насочвайки същевременно вниманието другаде чрез интриги и манипулации.

Твърденията, че се грижел за всички, поставени под санкции, са смехотворни. Та той в началото дори се опита да се разграничи от Горанов, въпреки дългогодишната лична вярност и полезност на последния.

Единствено важен е Пеевски, защото от него е фатално зависим Борисов. В различни периоди и различните администрации във Вашингтон са имали различно отношение към проблема с корупционното завладяване на българската държавност. Понякога, когато е надделявала истински стратегическата перспектива, противодействието на това положение в дълбочина е било реален приоритет. В други моменти преценката е била, че този проблем е управляем на тактическо ниво и дори са се възползвали ситуационно за реализиране на други свои приоритети. Но държавите, които осъзнават елементите на стратегическата си тежест, нямат интерес сами да си подбиват цената като влизат в сделки с дребни (по своите мерки) криминално-властови локали, с които да търгуват твърде очевидно прилагането на своите инструменти за въздействие. Въпросът не е за пари, а за великодържавен престиж. Съответно, никакви “връзки”, лобиране, ходатайстване, мазнене и лазене на четири крака по посолства и фоайета нямат значение (въпреки неуморните опити). Поне досега, тази логика винаги е надделявала.

В периода 2022-2024 г. Борисов и Пеевски се надяваха, че срещу поредната имитация на реформи ще осигурят реабилитация на своето криминално-властово дуо. Веднага след приемане на реформите в Конституцията обаче стана ясно, че те не са имитация и техните хора в съдебната власт започнаха да осъзнават и сигнализират, че промените създават реален проблем за модела и рискуват да доведат до неговия разпад. Същевременно, обективно е очевидно, че не е постъпила оферта за сделка със санкциите, дори и за целите на печелене на време чрез създаване на заблуда. Нещо повече, ние поставихме ребром въпроса, че Пеевски не може да презареди влиянието си в съдебната власт и контролните органи при преизбирането на Висшия съдебен съвет и независимите регулатори. Това е и категоричната и единствена причина, поради която Борисов по инструкции от Пеевски събори кабинета Денков-Габриел. По-късно, използвайки своето влияние в Конституционния съд, в съюз с пазителите на клановите лобита в правосъдието и гласовете на хора, които доброволно влязоха в ролята на полезни идиоти, Пеевски и Борисов си осигуриха отмяна на реформите в съдебната власт. И днес огромна част от нервността на Борисов и Пеевски е свързана с неяснотата дали ще могат да презаредят Висшия съдебен съвет под влияние на Пеевски.

Осъзнато поех отговорност за грешките и неуспехите, които допуснахме, и съм се отстранил от политическата и обществената сцена с надеждата така да подпомогна отварянето на нова страница. Реагирам сега публично, само защото атаката на Борисов не е насочена просто срещу моето име, а има за цел да опита да обезсили действията на колегите ми от “Да, България” и ПП-ДБ срещу този порочен модел, които очевидно постигат определени ефекти.

Моля всеки, който се интересува от моята позиция, но и някак продължава да очаква многократно доказани лъжци да казват истината, да има предвид горното опровержение, независимо от всички последващи упражнения по темата, доколкото не планирам да взимам по нататъшно участие в тях.

И, последно. Изкушавам се да използвам този повод и като свидетел на това как всъщност работят механизмите на завладяване на българската държавност, си позволявам да констатирам следното: при положение, че нашето общество, демократичната общност и авторитетните експертни кръгове след 2024 г. не могат да се обединят около някаква що-годе цялостна и реалистична политическа програма за институционални реформи, чрез които може да бъде демонтиран моделът Пеевски-Борисов, която да замени отречения курс, който следвахме до
тогава, като най-важен приоритет се очертава отнемането на Висшия съдебен съвет от контрола на Пеевски и съюзените с него кланове в съдебната власт. Без това Пеевски винаги ще остане “необяснимо силен”. Всичко друго е най-много вторично".