Прайд маршовете в София и Букурещ разкриват пропастта между членство в ЕС и правна реалност

Source: magnific.com

Zigmas Pekarskas, съосновател и главен изпълнителен директор на Smart Betting Guide, наблюдава от позицията на анализатор на цифровите потребителски пазари как едновременните Прайд уикенди в София и Букурещ — двете столици, класирани последни по правна защита на ЛГБТК+ хората сред всичките 27 членки на ЕС — са движени от онова младо, градско и дигитално свързано поколение, което задвижва онлайн развлекателните икономики в целия регион. Тази аудитория, отбелязва Pekarskas, поддържа широк спектър от цифрови платформи, а в сферата на онлайн спортните залагания тя разчита на ресурс като Smart Betting Guide, за да проверява надеждни оператори и да управлява разходите си за развлечения.

"Градският млад потребител в Югоизточна Европа е изключително дигитално активен — той изгражда живота си онлайн и очаква правата му да следват същата логика на признание, която платформите вече му предоставят."

Десетки хиляди излязоха по улиците с искания за конкретни права
Десетки хиляди поддръжници на ЛГБТК+ общностите преминаха в събота през Букурещ и София на годишните Прайд паради, размахвайки шарени знамена, свирейки с тръбички и скандирайки призиви за равенство, съобщи Greenwichtime по данни на Асошиейтед прес.

Исканията на организаторите не останаха на нивото на абстрактни призиви. Влад Виски, президент на неправителствената организация MozaiQ, обясни пред АП конкретното съдържание на търсената промяна.

"Говорим за основни права — като правото на наследяване, посещение в болница, вземане на медицински решения, пенсия за преживял съпруг."

Виски допълни, че именно заради тази правна празнота хората са излезли на улицата — с искане за легализация на гражданските партньорства. Симеон Василев, един от организаторите на Sofia Pride, добави, че хиляди двойки от един и същи пол в България „живеят заедно, строят домове, отглеждат деца и се грижат един за друг", без да разполагат с каквато и да е правна защита или признание на отношенията си.

България и Румъния — последни в ЕС по защита на ЛГБТК+ права
Контекстът зад тези искания е красноречив. Според Rainbow Map на ILGA-Europe за 2025 година Румъния и България се нареждат на последно място сред всичките 27 държави членки по отношение на правната и политическата среда за ЛГБТК+ хората.

И двете страни влязоха в Европейския съюз през 2007 година и приеха законодателство в областта на правата на човека, за да отговорят на изискванията за членство — и двете, въпреки обществените нагласи, показващи по-слаба подкрепа за ЛГБТК+ общността в сравнение с останалите страни от ЕС. Парадоксът е очевиден. ЕС забранява дискриминацията на основата на сексуална ориентация, но нито Румъния, нито България признават еднополовите бракове или граждански партньорства. Присъединяването е донесло формалното приемане на правозащитни стандарти, без обаче да промени фундаменталната правна реалност за двойките от един и същи пол.

Алина Пуркару, писателка, присъствала на марша в Букурещ, обобщи усещането за тази пропас.

"Все още живеем в дълбоко консервативно общество, с много силни традиционни ценности. Все още живеем в патриархат, понякога явен... с много предразсъдъци и много страх."

Насрещните шествия и позицията на православната църква
Прайд маршовете не останаха без противодействие. В събота, успоредно с тях, в двете столици се проведоха и антиLGBTK+ митинги. В Букурещ националистическа група организира „Марш за нормалност", а в София се проведе „Марш на семейството" — инициатива на десни и религиозни организации, учредена през 2021 година, чиято цел е да отбележи „християнски, патриотични и традиционни ценности".

Православната църква, която обединява около 80% от българите, изрази официално „несъгласие с идеите и послания" на Sofia Pride и благослови „традиционното семейство". Тази позиция не е просто символична — при подобен обхват тя представлява структурно значим фактор в обществения дебат.

Организаторите на Sofia Pride очевидно са отчели тази реалност. Тазгодишното издание беше организирано под мотото „Различни заедно" — формулировка, целяща пряко да отговори на широко разпространената реторика срещу ЛГБТК+ общността.

Партията на премиера подкрепи „Марша на семейството", Хелзинкският комитет реагира
Политическото развитие в България придаде допълнително измерение на противопоставянето. Партията „Прогресивна България" на министър-председателя Румен Радев, която спечели парламентарните избори през април, изрази в Народното събрание подкрепа за „Марша на семейството", определяйки го като „крайъгълен камък на националната ни сигурност, идентичност и бъдеще".

Изявлението не остана без реакция. Българският хелзинкски комитет го критикува остро, като посочи, че то поставя „един вид граждани като по-ценни от другите". Изказването на управляващата партия в парламента показва до каква степен правата на ЛГБТК+ хората са се превърнали в активна ос на политическа идентификация, а не само в социален въпрос извън институционалното пространство.

Правозащитните организации предупреждават, че враждебността и езикът на омразата срещу ЛГБТК+ общностите в Румъния и България са се увеличавали през последните години. За участниците в маршовете в двете столици гражданското партньорство не е абстрактен принцип — то е въпрос на правото да се вземе медицинско решение за партньора, да се получи наследство, да се получи пенсия. Разликата между членството в ЕС и живота на терен остава осезаема.